Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
— Е, не ми е приятно да се прибираш по това време, особено сега, когато се вдигна толкова шум около „Мадам“. Къде витаеш, Пакстън? Какво ти става?
— Не знам — отвърна тя.
В детството й със София се разбираха добре. Главно защото Пакстън усещаше, че няма друг избор. Майка й планираше фанатично специални случаи за сближаване. Когато Пакстън беше в гимназията, приятелките дори й завиждаха за връзката с майка й. Всички знаеха, че Пакстън и София не планират нищо за неделните следобеди, защото това е времето за пуканки и педикюр, когато майка и дъщеря се настаняват в дневната, гледат сълзливи филми и пробват разкрасяващи козметични продукти. Пакстън помнеше как София — почти невидима зад надиплената тафта — носеше в стаята й рокли, които бе поръчала за поредния бал с танци. Обичаше да помага на дъщеря си да си избира дрехи и наистина притежаваше изтънчен вкус. Пакстън още помнеше роклите, които тя й носеше преди повече от двайсет и пет години — бяха запечатани в ума й — в искрящо синьо и бяло, в ефирно розово. На благотворителни празненства наблюдаваше как майка й и баща й танцуват и от съвсем крехка възраст знаеше, че го иска — не роклите, макар до известна възраст да смяташе, че само това е необходимо — а мечтата да танцува с любимия и той да я прегръща, сякаш не може да се отдели от нея.
Едва през последната година отношенията й със София се обтегнаха и тя започна да разбира защо. Майка й не приемаше, че е пораснала. Осъзнаването беше като мъчително газене из блато — бавно и изтощително.
Пакстън запристъпва към френските прозорци.
— Извини ме, но трябва да се преоблека и да изляза. Колин ми се обади. Ще се срещнем в полицейското управление да помолим за разрешение да посадим дървото.
— Колин и неговите дървета — усмихна се София.
И Пакстън се усмихна. Брат й открай време обичаше дърветата. Половината си детство прекара в горичката с хикории зад имението. Лежеше по гръб и се взираше в клоните, сякаш съзерцаваше световната история.
Усмивката на София се стопи бързо.
— Колин не се прибра още първата нощ, след като пристигна, но ти не бива да следваш примера му.
Пакстън вече бе свикнала с двойния стандарт. София бе съсредоточила всичките си усилия да я извае по свой критерий, но оказваше само периферно въздействие върху сина си, когото баща им привидно моделираше на голф игрището по някакъв загадъчен мъжки метод. Колин обаче се беше откъснал от мимолетните очаквания на баща им, а майка им бе изпуснала момента да го оплете в мрежите си.
София стана и въздъхна. Огледа се сънено и вяло.
— Ще полежа до закуска. Нола, събуди ме, ако заспя.
Нола и Пакстън я проследиха с поглед как излиза като героиня от стар филм.
— Ще останеш ли за закуска? — попита Нола, когато София се оттегли.
Пакстън преглътна.
— Не. Сега май не ми е до храна.
Нола я изпрати с усмивка.
— Време беше — каза тя.
По някаква причина, която не разбираше, а баба й навярно би нарекла „поличба“, Осгудови пропълзяваха от небитието в съвършено нормалния живот на Уила и нарушаваха равновесието.
Тя все пак се успокои, че погълнати от шумотевицата около Блу Ридж Мадам, едва ли ще се мярнат повече пред очите й. И слава богу.
През почивните дни от Ашвил пристигна телевизионен екип да заснеме репортаж за скелета, открит в имението. Журналистите оповестиха, че непотвърдената причина за смъртта вероятно е убийство, защото някой бил забелязал белег върху черепа. Бяха узнали и името Тъкър Девлин от анонимен източник — очевидно от някого, който беше видял албума с изрезки и гимназиалната диплома. Открили, че през януари 1936 година неколцина измамени подали жалба в полицейското управление в Ашвил срещу мъж със същото име, който им откраднал пари.
Търговски пътник? Вероятно убийство? На всички им течаха лигите и Уила също усети, че я гложди смътно любопитство. Събитията в Блу Ридж Мадам нямаха нищо общо с нея и навярно никога нямаше да имат. Тамошните призраци не я засягаха.
Поне така смяташе, докато в неделя не я посети полицай.
— Видя ли го? — подвикна Рейчъл откъм кафенето, когато изпратиха последния си клиент в неделната привечер.
Уила тъкмо бе извадила парите от касата. Вдигна поглед и забеляза, че Рейчъл си записва нещо в тефтера.
— Цяла седмица е обикалял планината и сега се прибира у дома. Знаеш ли какво си поръча? Айсмока с мляко. Това е питие за хора, готови да вкусят домашния уют. Казвам ти, наука е.