Спомен за светлина

Мат отново се включи в боя. Докато препускаше по платото, забеляза, че шараите - каквото бе останало от тях - бягат през портали. Е, нямаше да им пречи.

Щом тролоците на Височините видяха, че шараите бягат, съпротивата им се пропука и те изпаднаха в паника. Затворени натясно и притискани от атаките на обединената армия на Мат, нямаха друг избор, освен да побегнат към дългия склон на югозапад.

А долу беше настъпил пълен хаос. Армията на Сеанчан се беше сляла с тази на Елейн и двете удариха по тролоците с яростна мощ. Оформиха кордон около зверовете и бързо настъпиха, без да им позволят да се измъкнат. Земята ставаше на дълбока червена кал от хилядите падащи чудовища.

Но сражението на шиенарската страна на Мора не беше нищо в сравнение с битката, разиграваща се на другия бряг на реката. Коридорът между блатата и Височините беше задръстен от тролоци, опитващи се да избягат от сеанчанците, които ги нападаха от другия край на коридора на запад.

Авангардът, изпратен пръв срещу тролоците в коридора, не беше съставен от сеанчански войници, а от отделения лопар и морат’лопар. Изправени на задните си крака, лопар не бяха по-високи от тролоците, но бяха много по-тежки. Налитаха срещу зверовете, надигаха се и сечаха с острите си като бръсначи нокти. Щом някой лопар преодолееше съпротивата на жертвата си, я сграбчваше с лапи зад врата и й отхапваше главата. Доставяше им голямо удоволствие, очевидно.

След като избитите тролоци започнаха да се трупат на грамади, лопар бяха изтеглени и в касапницата навлязоха рояци корлм, големи безкрили пернати същества с дълги криви клюнове, удобни за разкъсване на плът. Тези месоядни… хм, птици лесно преодоляха купищата трупове към биещите се все още тролоци и започнаха да дерат месото на зверовете от костите. Сеанчанските войници почти не взимаха участие във всичко това: само държаха здраво пиките си, опрени в земята, за да не могат тролоците да побегнат през коридора или към западната страна на Височините. Нападащите същества толкова разстроиха тролоците, че малцина изобщо помисляха да побегнат към сеанчанските бойци.

На склона изпадналите в ужас тролоци, побягнали от щурма на войските на Мат отгоре, започнаха да се хвърлят върху зверовете, запълнили коридора. Чудовищата падаха едно връз друго и започнаха да се избиват помежду си в отчаян опит да изпълзят над купищата трупове и да продължат да дишат още малко.

Талманес и Алудра бяха поставили драконите си от другата страна на коридора и засипваха ужасената гмеж от тролоци с драконови яйца.

Всичко приключи бързо. Броят на живите тролоци се смали от десетки хиляди до стотици. Оцелелите видяха пълзящата към тях от три страни смърт, побягнаха към блатата и много от тях затънаха в плитките води. Смъртта им не беше толкова кървава, но бе също толкова ужасна. Останалите получиха по-милостива смърт, пронизани от стрели, копия и арбалети, докато газеха през тресавищата към сладкия мирис на свободата.