Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
С тях имаше и жени на копието, с дълги развети коси. Джон не можеше да погледне към тях, без да си спомни за Игрит: огнения блясък в косата ѝ, лицето ѝ, когато се беше съблякла за него в пещерата, гласа ѝ. „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“
„Точно толкова вярно е сега, колкото и тогава.“
— Можеше да пратиш първо жените — каза той на Тормунд. — Майките и девиците.
Дивакът го погледна хитро.
— Можех, да. А вие враните можеше да решите да затворите тая порта. Няколко бойци от другата страна и портата стои отворена, нали? — Мъжът се ухили. — Купих проклетия ти кон, Джон Сняг. Не значи, че не можем да му преброим зъбите. Хайде, не мисли, че аз и хората ми не ти вярваме. Вярваме ти точно толкова, колкото и ти на нас. — Тормунд изсумтя. — Искаше воини, нали? Е, ето ти ги. Всеки от тях струва колкото шест от черните ти врани.
Джон се усмихна.
— Стига да си пазят тези оръжия за общия ни враг, не възразявам.
— Дадох ти думата си, нали? Думата на Тормунд Ужаса на великаните. Здрава е като желязо. — Обърна се и плю.
Сред потока воини бяха бащите на много от заложниците на Джон. Някои го поглеждаха със студени очи, докато минаваха, и опипваха дръжките на мечовете си. Други му се усмихваха като на отдавна изгубен близък, макар че някои от тези усмивки го притесниха повече от гневните погледи. Никой не коленичи, но мнозина му поднесоха клетвите си.
— Заклевам се, каквото и Тормунд се закле — заяви чернокосият Брог, не особено словоохотлив. Сорен Трошача на щитове кимна сдържано и изръмжа:
— Брадвата на Сорен е твоя, Джон Сняг, ако ти потрябва.
Червенобрадият Герик Кралска кръв доведе три дъщери.
— Ще станат чудесни жени и ще дадат на мъжете си здрави синове с кралска кръв — похвали се той. — Потеклото им е от Реймън Червената брада.
Потекло и кръв почти нищо не значеха сред свободния народ, знаеше Джон. Игрит го беше научила на това. Дъщерите на Герик имаха същата огненочервена коса като нейната, макар че нейната беше на сплетени къдрици, а тяхната висеше дълга и права. „Целунати от огън.“
— Три принцеси, всяка по-хубава от другата — каза на баща им. — Ще се погрижа да ги представят на кралицата. — Селайз Баратеон щеше да ги приеме по-добре, отколкото Вал, подозираше Джон. Бяха по-млади и много по-кротки. „Много мили на вид, макар че баща им е глупак.“
Хоуд Скитника се закле над меча си, най-нащърбеното и очукано парче желязо, което Джон беше виждал. Девин Тюленовите кожи му подари шапка от тюленова кожа, Харл Ловеца — наниз от мечи нокти. Вещицата воин Морна смъкна маската си от язово дърво колкото да целуне ръката му в ръкавицата и се закле да бъде негов мъж или жена, както предпочете.
И още, и още, и още.
Докато минаваха, всеки воин смъкваше съкровищата си и ги хвърляше в една от колите при портата. Кехлибарени висулки, златни торкви, ками със скъпоценни камъни, сребърни токи, гривни, пръстени, чаши ниело и златни бокали, бойни рогове и рогове за пиене, гребен от зелен нефрит, огърлица от речни бисери… всичко претеглено и записано от Боуен Марш. Един мъж предаде ризница от сребърни люспи, явно направена за някой велик лорд. Друг връчи счупен меч с три сапфира на дръжката.
Имаше и по-чудновати неща: играчка мамут, направена от косми на истински мамут, фалос от мамутска кост, шлем от глава на еднорог, със самия рог. Джон Сняг представа нямаше колко храна могат да купят тези неща в Свободните градове.
След конниците преминаха мъжете на Замръзналия бряг. Дузина от големите им костени колесници минаха покрай Джон, дрънчаха като Дрънчащата ризница. Половината се търкаляха както преди; на други бяха заменили колелетата с плазове. Плъзгаха се гладко по снежните преспи, докато тези с колелата засядаха и затъваха.
Кучетата, теглещи колесниците, бяха страховити зверове, големи колкото вълчища. Жените бяха облечени в тюленови кожи, някои с бебета на гърди. По-големите деца ситнеха зад майките си и поглеждаха Джон с очи, тъмни и корави като камъните, които стискаха. Някои от мъжете носеха еленови рога на шапките си, а други — бивни от моржове. Двата вида не се обичаха помежду си, разбра той скоро. Накрая минаха няколко мършави северни елена, а големите кучета ръмжаха по петите на изоставащите.
— Внимавай с тази сган, Джон Сняг — предупреди го Тормунд. — Див народ са. Мъжете са лоши, жените още повече. — Откачи мях от седлото си и го предложи на Джон. — Дръж. Така може би няма да ти изглеждат толкова страшни. И ще те стопли за нощта. Не, задръж го, за тебе е. Пий.
Медовината беше толкова силна, че очите на Джон се насълзиха и жилки огън полазиха в гърдите му.