Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Сняг — викна птицата. Джон я перна с ръка, гарванът кресна недоволно, хвръкна, кацна на върха на един от пилоните на леглото и го изгледа злобно в предутринния здрач.
Денят бе дошъл. Беше часът на вълка. Скоро слънцето щеше да се вдигне и четири хиляди диваци щяха да се изсипят през Вала. „Лудост.“ Джон Сняг прокара изгорялата си длан през косата си и за пореден път се запита какви ги върши. Отвореше ли портата, нямаше връщане назад. „Стария Мечок трябваше да е сключил мир с Тормунд. Трябваше да е Джаръми Рикър, или Корин Полуръката, или Денис Малистър, или някой друг опитен мъж. Трябваше да е чичо ми.“ Но беше твърде късно за такива опасения. Всеки избор си имаше своите рискове, всеки избор — своите последствия. Щеше да играе играта до края.
Стана и се облече в тъмното, а гарванът на Мормон замърмори от другия край на стаята.
— Жито — каза птицата и — Крал, — и — Сняг, Джон Сняг, Джон Сняг… — Това беше странно. Птицата никога не беше казвала пълното му име, доколкото си спомняше Джон.
Закуси в избата с офицерите си. Пържен хляб, пържени яйца, наденица и ечемичена каша, полети с бира. Докато се хранеха, обсъдиха отново приготовленията.
— Всичко е в готовност — увери го Боуен Марш. — Ако диваците спазват условията на сделката, всичко ще върви както заповядахте.
„А ако не, може да се стигне до кръв и клане.“
— Запомнете — каза Джон, — хората на Тормунд са гладни, измръзнали и уплашени. Някои от тях ни мразят толкова, колкото някои от нас — тях. Тук стъпваме по тънък лед, и те, и ние. Едно пропукване и всички ще се удавим. Ако днес трябва да се пролее кръв, гледайте някой от нас да не нанесе първия удар, иначе се заклевам в старите и новите богове, ще взема главата на мъжа, който го нанесе.
Отвърнаха му с „да“, с кимане и мърморене, с „както заповядате“ и „всичко ще е наред“, и „да, милорд“. Един по един станаха и затегнаха мечовете, навлякоха топлите черни наметала и излязоха на студа.
Последен напусна масата Ед Толет Скръбния, върнал се през нощта с шест фургона от Дългата могила. Курвенската могила, както вече наричаха крепостта черните братя. Ед беше пратен да натовари толкова жени на копието, колкото можеха да поберат фургоните му, и да ги върне при сестрите им.
Джон го гледаше как топи рохкия жълтък с бучка хляб. Действаше му някак странно утешително, че вижда отново киселото лице на Ед.
— Как вървят възстановителните работи? — попита той стария си стюард.
— Още десет години ще стигнат — отвърна Толет с обичайния си мрачен тон. — Гъмжеше от плъхове, когато се нанесохме. Жените на копието ги избиха тия гадни твари. Сега гъмжи от жени на копието. Има дни, в които ми се ще плъховете да се върнат.
— Как ти се струва службата под командването на Емет Железния?
— Черния Марис най-вече служи под командването му, милорд. Аз си имам мулетата. Копривите твърди, че сме роднини. Вярно, приличаме си малко в лице, но не съм чак толкова инат като него. Все едно, никога не съм познавал майките им, кълна се в честта си. — Довърши последното си яйце и въздъхна. — Обичам хубаво рохко яйце. Ако благоволи милорд, не давайте на диваците да изядат всичките пилци.
Небето на изток бе започнало да просветва. Едно облаче не се виждаше.
— Хубав ден имаме за това, изглежда — каза Джон. — Светъл ден, ярък и слънчев.
— Валът ще плаче. А зимата почти е дошла. Не е естествено, милорд. Лош знак, мене ако питате.
Джон се усмихна.
— А ако валеше сняг?
— Още по-лош знак.
— Какво време би предпочел?
— Такова, което те държи вътре — каза Ед Скръбния. — Ако благоволи милорд, аз да се връщам при мулетата си. Липсвам им, когато ме няма. Повече, отколкото мога да кажа за ония жени на копието.
Разделиха се. Толет тръгна на изток към фургоните си, Джон — към конюшните. Сатена беше оседлал коня му, буен сив бегач с черна и лъскава като майстерско мастило грива. Не беше порода, която Джон щеше да избере за обход, но тази сутрин трябваше да изглежда важен, а за тази цел жребецът бе идеалният избор.
Свитата му също го чакаше. Джон никак не обичаше да е обкръжен от охрана, но днес изглеждаше благоразумно да държи няколко добри мъже до себе си. Изглеждаха внушително с ризниците, с железните шлемове и черните наметала, с дългите копия в ръце и мечовете и камите на коланите. За целта Джон беше прегледал всички зелени момчета и сивобради старци и беше избрал осем мъже в разцвета на силите им: Тай и Мъли, Лю Лявата ръка, Големия Лидъл, Рори, Фулк Бълхата, Гарет Зеленото копие. И Кожите, новия учител по оръжие на Черен замък, за да покаже на свободния народ, че дори мъж, който се е бил за Манс в битката под Вала, може да намери почетно място в Нощния страж.