Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Към десет часа сестра Агнес се вмъкна в килията на сестра Сесил.
— Всички спят в манастира; не е ли време да действаме, сестра Сесил? — попита тя.
— Сестрите прислужници още работят в кухнята, сестра Агнес; по-добре да почакаме още половин час.
— Страхувам се да не бъде твърде късно, сестра Сесил.
— Имай доверие, сестра Агнес, Бог ще ни помогне, защото ние извършваме едно добро дело.
— Това е истина, сестра Сесил. Бог не иска тази млада жена така приятна и така красива да бъде убита от…
— Шт! Сестра Агнес не богохулствайте. — Да се вслушваме! Може би сестрите прислужници вече са си легнали.
Сестра Сесил се измъкна от килията. Нищо не се движеше; всичко бе спокойно в големия манастир.
— Бързо, сестра Агнес, вземете вашата свещ и няколко кибритени клечки. Аз съм се снабдила с една желязна пръчка, за да мога да отмахна капака на ковчега. Ние трябва да побързаме — произнесе сестра Сесил.
— Имам едно малко шише с ликьор; взех го, понеже може да ни бъде полезен. Света Богородица да ни помогне! — въздъхна сестра Агнес, малко треперейки.
— Да вървим! Ще извършим добро дело, скъпа сестро.
Без шум и с хиляди предпазвания, двете монахини преминаха дългия коридор и слязоха по каменната стълба. Дълбоко мълчание владееше в манастира.
Те достигнаха най-сетне стълбата, водеща към избата. Навън, в двора, също нямаше нищо обезпокоително.
Вратата не бе заключена с ключ, но мъчно се отваряше. Сестра Сесил, по-силна, се наблегна върху тежката желязна врата и я натисна. Едно глухо скърцане се чу и ужаси сестра Агнес.
Можеше да се чуе този шум. Можеха да дойдат и тогава те бяха загубени.
— Бедната малка монахиня трепереше като лист, но тъй като нищо не се случи, тя придоби смелост и последва другарката си, която вече слизаше по старите изтрити стъпала на подземието.
Сестра Сесил драсна една клечка и пламъкът на свещта, с която се бяха снабдили, освети скоро влажните стени на подземието на мъртвите.
Бързаха без страх, уверени, че изпълняват едно едно добро и богоугодно дело.
Ръка за ръка се отправиха към ковчезите. Тежкият въздух ги задавяше.
Намериха лесно ковчега на сестра Анжелика.
Сестра Сесил постави настрана свещта и започна, подпомогната от другарката си, да отвива винтовете на капака. Това бе трудна работа за двете слаби монахини.
Успяха най-сетне, с големи усилия и с помощта на желязната пръчка, която сестра Сесил бе взела, да извадят пироните, които прикрепяха капака към ковчега.
Когато и последният пирон бе изваден, двете монахини се спряха за момент. Сърцата им биеха силно и ръцете им трепеха, когато повдигаха капака.
Бедната сестра Анжелика почиваше в своето мъртвешко легло, бледа като своя саван, изглеждаше действително да спи последния си сън.
— Света Богородица да бъде благословена! — прошепна сестра Сесил. — Тя още не се е разбудила, понеже не е мръднала, нейните ръце бяха скръстени по същия начин, както нашата уважаема игуменка ги е поставила. Сестра Агнес, помогни ми да издигна нашата бедна другарка и да я покрия с топлото манто, което донесох за нея! Бог не ще ни изостави в свещената задача, която сме поели. Ще успеем да спасим нашата нещастна сестра.
— Да внимаваме! — помоли Агнес. — Да не й причиним зло. Ние сме слаби, за да повдигнем нещастницата.
Успяха най-сетне да извадят още безжизнената Анунциата от ковчега и я поставиха на земята, върху капака. После те коленичиха от двете й страни, без да обръщат внимание на студената и влажна земя на избата.
Разкриха бързо голите й крака и ледените й ръце, наляха й няколко капки ликьор между стиснатите зъби, вдъхнаха й своя топъл дъх в устата и направиха всичко, което им бе по силите.
След малко те изпитаха радостта да видят тяхната нещастна другарка да повдига с мъка клепачите си и ги поглежда с още мътен, но жив поглед.
— Света Богородица да бъде благословена! — промълви сестра Сесил, сключвайки ръцете си със затрогваща грация.
Анунциата се опитваше вече да излезе, искаше да говори, но се ужаси внезапно, поглеждайки около себе си с учуден и плах поглед. Нейните сили я изоставиха и тя падна пак върху леглото си, изтощена от усилието, което бе направила.
— Не се страхувайте, сестра Анжелика — прошепна сестра Агнес с приятен и нежен глас. — Ние ви обичаме много и не ви желаем зло; дошли сме, сестра Сесил и аз да ви спасим и да ви помогнем да излезете оттук.
— Какво се е случило? — попита Анунциата, въздишайки и прокарвайки ръка по челото си, като че ли да отмахне някакъв тежък товар.
— Пийнете няколко глътки от това питие, скъпа приятелко — каза сестра Агнес, предлагайки и малкото шише.