Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Намерих, пресвети отче. Тази млада послушница взе името сестра Анжелика.
Марино започна да разглежда списъка, после изпусна един радостен вик:
— Името е тук, пресвети отче. Но уважаемата сестра да не се лъже!
— О, не, сеньора сестра Анжелика бе съпруга на граф Санта Рока и… струва ми се, че ви познавам!
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Но защо има едно кръстче пред името на Анжелика? — попита пак Марино след като погледна отново в листа.
Една сянка засенчи спокойното лице на папата.
— Бъди силен, синко — каза той най-сетне. — Бог дава изпитание на тия от децата си, които най-много обича!
— Какво желаете да кажете, пресвети отче? Какво ново нещастие ме застрашава?
— Нека бъде мир в душата ти, сине мой! Трябва да ти кажа ужасното нещастие. Бъди силен в страданията! Твоята съпруга не е вече в този свят!
— О, Боже — промълви Марино, поразен в сърцето от този страшен и неочакван удар. — О, Боже какво съм сторил, че толкова ме наказваш? Заслужавам ли тази съдба? Но аз ще бъда силен в изпитанието и не ще отпадна духом. Благословете вашия син, свети отче; неговата смелост не ще го напусне!
53. Трите монахини
— Отворете, сестра Агнес, аз съм! — прошепна мистериозният силует през дупката на ключалката.
Веднага вратата на килията се отвори безшумно.
— Изплашихте ме, сестра Сесил.
— Извинете ме, скъпа сестро, но имам нещо важно да ви кажа!
— Помислих, че това е нашата майка Еулалия, която…
— … иде да ви изненада!
— Да.
— Съжалявам, сестра Агнес, но това съм аз.
— Бог да бъде благословен. Но говорете бързо, скъпа сестро Сесил. Какво така важно има да ми кажете?
Сестра Сесил се приближи още до Сестрата Агнес и й прошепна на ухото:
— Бедната сестра Анжелика е осъдена на смърт, но аз имам надежда да я спася. Това е наш свещен дълг, сестро.
— Какво сте видели, сестра Сесил, за да ви дойде такава мисъл? Готова съм да ви помогна във вашата свещена задача, но кажете ми това, което знаете!
Сестра Сесил погледна зад вратата със страх, после я затвори, колкото може по-тихо. Те биха били загубени, ако игуменката ги изненадаше в техния частен разговор.
— Игуменката и сеньорита Мадлена пренесоха нещастницата върху една пейка в дъното на градината: под предлог, че я оставят да си почине. Те оставиха там сестра Анжелика напълно припаднала. Видях ги! Знаете ли къде оставиха нещастницата?
— О, сестра Сесил. Възможно ли е?
— Те я поставиха върху пейката под отровните цветя. Сестра Анжелика е осъдена на смърт и ние трябва да я спасим!
— Но как да го сторим, сестра Сесил? Щом игуменката узнае това, ние и двете ще бъдем загубени, а и сестра Анжелика не ще избегне, въпреки това, тъжната си съдба; ние не ще можем вече да я закриляме.
— Вие имате право, сестра Агнес; нашата уважаема игуменка не трябва да узнае, че искаме да спасим послушницата.
— Но какво да направим тогава?
— Изслушайте плана ми — прошепна сестра Сесил. — Има само два начина да помогнем на нашата бедна сестра Анжелика, без да си навлечем гнева на игуменката. Елате с мен в градината и ще пренесем сестра Анжелика върху една друга пейка, далече от отровните цветя, за да я избавим от отровния аромат, изпущан от цветята. После, утре сутринта, преди разсъмване ние ще се промъкнем отново безшумно в градината и ще пренесем послушницата пак под фаталните цветя. Нашата уважаема майка Еулалия ще я помисли за мъртва, понеже тя ще бъде дълбоко припаднала. Според това, което ще направи игуменката, ние ще видим, как да действаме после. Елате бързо, сестра Агнес, нямаме нито минута за губене!
Двете малки монахини се промъкнаха незабелязано в коридора, слязоха по стълбите и отидоха бързо в градината.
Никой не подозираше намеренията им. С голяма предпазливост пренесоха тялото на бедната Анжелика върху една отдалечена пейка, после се върнаха бързо в килиите си.
На разсъмване отидоха отново в градината и пак поставиха бедната безчувствена сестра върху смъртоносната пейка. Никой не бе разбрал хитростта им. Анунцията не бе дишала дълго време отровната миризма на цветята, но по нея се виждаха всички признаци на смъртта.
Игуменката, майка Еулалия, накара да погребат бързо послушницата Анжелика, и че още същата вечер нейният ковчег бе спуснат в гробницата на манастира. Сестра Агнес и сестра Сесил трепереха, следвайки траурното шествие. Ако тя се събудеше твърде рано и се задушеше в този херметически затворен ковчег.
Двете малки монахини се страхуваха да не би тяхната игуменка да ги изненада пред вратата. Но нищо не се случи и нощта мина без инциденти.