Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— О, страх ме е — промълви Анунциата. — Страх ме е лошата игуменка Еулалия да не ме открие във вашата килия. По-добре оставете ме тук. Вие ще дойдете да ме потърсите в избата, когато наближи моментът.
— Не, сестра Анжелика, вие не можете да останете тук; вие сте слаба и болна и този зловреден въздух ще ви убие също както аромата на красивите червени цветя. Сега е нощ и всички монахини спят. Ние не се излагаме на никакъв риск, изкачвайки се в нашите стаички, вие ще се криете грижливо под леглото през деня, а нощем ще можете да си отпочинете край мен. Елате, сестра Анжелика, нямаме никакво време за губене!
Анунциата се остави да я убедят. Гласът на сестра Сесил беше приятен, твърд и с такъв авторитет, че бе почти невъзможно да й се противостои.
Сестра Агнес духна пламъка на свещта, когато трите се бяха изкачили по стълбата, после тихо отвори тежката желязна врата.
Всичко беше спокойно. Целият манастир спеше. Бедните сестри кларистки, изморени от изнурителната работа и големите лишения, си отпочиваха в своите килии. Никой не мислеше да следи това, което ставаше към полунощ в манастира.
Трите малки монахини, успокоени от това пълно мълчание, напуснаха избата и сестра Сесил затвори вратата след нея.
— Смелост — промълви сестра Агнес на ухото на Анунциата, която, бледна и твърде слаба се олюляваше и изглеждаше, че ще падне.
— Имам сили! — отвърна младата жена, въздишайки.
Тихо, твърде тихо, те се изкачиха по каменните стъпала.
Сестра Сесил, въпреки цялото си хладнокръвие трепереше при мисълта, че една погрешна стъпка можеше да бъде гибелна за трите монахини. Но Анунциата се държеше енергично. Но когато стигна в малката килия на сестра Сесил, силите й я напуснаха и тя се строполи върху пода до леглото, изгубвайки съзнание.
Но сестра Сесил сега бе спокойна. Тя коленичи до желязното разпятие и сключвайки ръце, изрече кратка молитва, за да благодари на Бога, че бе ги подпомогнал в делото им.
54. Отмъщението
Уважаемата сестра Еулалия, игуменката на манастира на кларистките до Рим, беше болна.
Обзета от силна треска, тя трябваше да легне отново. Ужасни сънища я смущаваха и тя не можеше да намери спокойствие.
Когато най-сетне сестра Еулалия превъзмогна силната треска, която я хвърляше в огън, тя се опита да събере мислите си.
Първата й грижа бе да повика Мадлена Боргез.
Последната не бе се явила в манастира от деня, когато бързо си тръгна, отказвайки на игуменката да отиде с нея в погребалната изба.
Сестра Еулалия проявяваше голямо желание да види своята приятелка.
Една от монахините, сестра Сабина, получи заповед да отиде бързо в палата Боргез и да помоли сеньорита Мадлена да дойде до леглото на болната.
Сестра Сабина, една твърде млада монахиня, бе очарована от тази поръчка и отърча в килията да се преоблече бързо, за да изпълни поверената й мисия.
Искаше й се да подскача и тича със своите крака на двадесетгодишна, но си припомни изведнъж, че такива прояви не подхождат на една монахиня. Сестра Сабина тръгна с малки скромни крачки по пътя, който водеше за Рим.
Тя пристигна най-сетне в палата на Франческо Боргез, бащата на принцеса Мадлена.
Един слуга, към когото монахинята се обърна, я въведе в палата и по нейно искане отиде да предупреди младата госпожица за нейното идване.
Мадлена привършваше тоалета си. Готвеше се да излезе на разходка и това посещение й се видя неприятно.
Първата й грижа бе, когато видя малката монахиня да й каже, че идва неудобно време и че няма желания да отиде в манастира, понеже уважаемата сестра Еулалия в последно време бе станала много нахална и отегчителна.
При тоя поток от думи сестра Сабина не посмя да мръдне. Най-сетне, когато Мадлена привърши, тя се осмели да се изкаже.
— Нашата уважаема игуменка е опасно болна, благородна сеньорита — каза тя със слаб глас. — Тя ви моли да забравите всеки повод за неприязън и ви вика да отидете да я видите по-бързо.
Мадлена вече се готвеше да откаже, когато сестра Сабина привърши фразата си и я възпря.
Сестра Еулалия има да ви съобщи нещо важно.
— Какво се е случило? — попита младата жена заинтригувана.
— Аз не мога да ви кажа, понеже не зная, сеньорита.
— Каква неприятност! Готвех се да изляза да направя една разходка и вече се облякох, а сега трябва да посетя една болна. Убедена съм, че няма абсолютно нищо да ми казва. Какво би могло да ме интересува. Вече не се интересувам от Анунциата Фарсети. Тя е мъртва и аз съм спокойна! Не вярвам нито дума за виденията на сестра Еулалия. Жената на незаконнородения не би могла да възкръсне. Впрочем!… Ще се отзова на желанието на вашата игуменка, сестра Сабина, и щом привърша тоалета си, ще тръгна за манастира. Идете си с мир!