Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Малката сестра Сабина не чака да й повторят два пъти. Щастлива от успеха на своята мисия и още по-щастлива, че не ще бъде повече в присъствието на сеньорита Боргез, която я тероризираше, младата монахиня излезе с бързи стъпки от палата и тръгна кротко, както подобава на една истинска и разумна малка монахиня, по пътя за манастира.
Когато два часа по-късно Мадлена Боргез напусна манастира, бе в лошо настроение.
Сестра Еулалия я бе обезпокоила с една прищявка на болна, твърдейки, че ковчегът на Анунциата е празен и че действително е видяла нейния дух в килията на една от монахините.
Бяха претърсили тази килия от пода до тавана, но не намериха никаква следа от Анунциата. Значи уважаемата сестра Еулалия се бе измамила. Впрочем, мъртвите не могат да възкръсват, а Анунциата бе умряла. Мадлена бе видяла това със собствените си очи.
Все пак тя се бе разтревожила, но не искаше да го признае; тя отстрани енергично всяко лошо предчувствие и се сбогува с игуменката щом й бе възможно да я напусне.
Това посещение бе развалило настроението й.
Времето бе великолепно и Мадлена изпитваше нужда да се поразходи малко, за да се отърве от черните предчувствия, които я вълнуваха.
Заповяда на коларя да кара бавно колата по пътя, докато тя се вдълбочи в малката гора и се разходи под гъстите сенки на дъбовете.
Малко изморена от разходката си, спря под едно дърво и седна върху мъха, който покриваше земята. Пред нея се намираха стари развалини, някога храм на Венера, станал сега убежище на разни птици. Те идваха тук да плетат гнездата си под пълзящите растения, които покриваха високите стени, порутени от разрушението на времето.
Мадлена, изморена и замечтана, бе стояла така няколко минути, когато шум от стъпки в храсталака я накараха да потрепери.
Говореше се в Рим за страшни бандити, които — тя си припомни сега — били избрали за свое жилище тия развалини.
Боже, ако тя паднеше в ръцете на тия бандити, които пристигаха?
Стъпките се приближаваха, нямаше време да избяга. Мадлена не смееше да мръдне от страх да не привлече внимание. Трепереща, с вторачени очи, с растящо вълнение, тя очакваше.
Човекът — това бе само един човек — изпъкна внезапно на светлото. Мадлена задиша по-свободно.
Това не беше бандит, а един самотен разхождащ се, когото тя отлично познаваше. Това беше млад благородник, ревностен обожател на племенницата на папата. Какво правеше той в тези отстранени места? Изглеждаше погълнат от тъжни мисли.
Той я забеляза на свой ред и се доближи до Мадлена, внезапно ставайки радостен.
— Сеньорита Мадлена! Каква щастлива среща — каза той, покланяйки се дълбоко пред младото момиче още треперещо от изпитания страх.
— О, небе! Вие тук, сеньор Маршез — отговори тя. — Вие ме уплашихте.
— О, извинете ме, красива сеньорита, дойдох, за да разсея моята меланхолия в тия места, благословени от Бога.
— Вашата меланхолия, сеньор Маршез. Не сте ли щастлив?
— Щастлив, че ви виждам, о, да, благородна Мадлена.
— Има ли причина, поради която да сте тъжен? Не направихме ли едно хубаво пътешествие?
— Превъзходно, сеньорита, що се отнася за мене, но уви!…
— Моят благороден годеник Буанкур също ли се върна? Защо не ме е известил?
— Уви, благородна Мадлена, моят скъп приятел не е в Рим.
— Значи, той е останал във Венеция!
— Уви, да, благородна приятелко; но не ви ли са известни събитията, които се разиграха в града на дожовете?
— Не зная нищо; моля ви се, осведомете ме!
— Уви, хиляди пъти уви, сеньорита. Вие познавате отчасти целта на нашето пътуване във Венеция. Моят другар и скъп приятел Буанкур, известен в родния си град под името Веронец, се бе заклел да намери своята малка сестричка Бланка или да си отмъсти за нея, ако й бе причинено зло.
— Да, зная всичко това, сеньор Маршез. Говорете бързо!
— Когато ние пристигнахме във Венеция, това бе през карнавалното веселие, но старият град на дожовете бе въстанал срещу своето управление.
— Възможно ли е?
— За нещастие да, благородна Мадлена. Дожът, сеньорите, управителите!… Ах, това е ужасно!
— Какво се е случило?
— Всички са били убити същата нощ.
— Вие се шегувате, кавалере!
— Да ме пази Бог! Говоря ви най-сериозно, красива сеньорита.