Крахът на титаните [bg]

И тя подклаждаше протестите срещу намесата в Русия. Сега Фиц знаеше откъде идва информацията — проклетият й брат бе сержант в Приятелите от Абъроуен. Винаги създаваше неприятности и Фиц не се и съмняваше, че осведомява Етел. „Е“, рече си Фиц, „ще го пипна, и тогава ще има да плаща за доста неща.“

През следващите няколко седмици белите напредваха и гонеха пред себе си изненаданите червени, които бяха смятали правителството в Сибир за бита карта. Ако частите на Колчак можеха да се свържат със съюзниците си в Архангелск на север и с Доброволческата армия на Деникин на юг, щяха да изградят извит с острието навътре полукръг, хиляда мили дълъг ятаган, който щеше да се понесе неудържимо към Москва.

И тогава, в края на април, червените контраатакуваха.

Тогава Фиц беше в Бугуруслан, западнало градче в гористата област на около стотина мили източно от Волга. Няколкото разнебитени каменни църкви и административни сгради стърчаха над покривите на ниските дървени къщи като бурени на бунище. Фиц седеше в широка стая в кметството заедно с разузнавателния отдел и преглеждаше отчетите от разпитите на военнопленници. Нямаше представа, че нещо не е наред, докато не погледна през прозореца и не видя парцаливите войници от армията на Колчак, хукнали по главната градска улица не накъдето трябва. Той изпрати един американски преводач, Лев Пешков, да разпита отстъпващите хора.

Пешков се върна с отчайващ разказ. Червените атакували масирано от юг и ударили прекалено изнесения напред ляв фланг на настъпващата армия на Колчак. За да не допусне войската му да бъде разделена на две, местният командир на белите, генерал Белов, им наредил да отстъпят и да се прегрупират.

След няколко минути доведоха за разпит един дезертьор от червените — полковник при царя. Думите му сащисаха Фиц. Според него червените били изненадани от офанзивата на Колчак, но бързо се прегрупирали и възстановили снабдяването си. Троцки заявил, че Червената армия трябва да настъпи на изток.

— Според Троцки, ако червените се поколебаят, съюзниците ще признаят Колчак като върховен водач; сторят ли го, ще наводнят Сибир с войски и оръжие.

Точно на това се надяваше Фиц. Със силния си акцент попита на руски:

— И какво е направил Троцки?

Отговорът дойде бързо и Фиц не можа да разбере, докато не чу превода на Пешков.

— Троцки е призовал извънредни набори от болшевишката партия и профсъюзите. Реакцията е била изключителна. Новгородският областен комитет на партията е мобилизирал половината си членове!

Фиц опита да си представи Колчак да предизвика подобна реакция сред своите хора. Нямаше да се получи.

Върна се в щаба си, за да си приготви багажа. За малко да не успее — Приятелите се измъкнаха направо на косъм пред червените, а неколцина души направо бяха изоставени. Към вечерта армията на Колчак бе в пълно отстъпление, а Фиц се връщаше с влака към Уралските планини.