Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Сервираха им, но и двамата не ядоха много. Гас беше прекалено напрегнат. Какво мислеше тя? Обичаше ли го или не? Тя би трябвало да знае, нали? Той остави приборите си, но вместо да й зададе въпроса, който го занимаваше, каза:
— Ти винаги изглеждаше самоуверена.
Роза се засмя.
— Не е ли удивително?
— Защо?
— Струва ми се, че бях самоуверена до седемгодишната си възраст. После… е, знаеш какви са ученичките. Всички искат да са приятелки с най-хубавите. Трябваше да си играя с дебелите момичета, с грозните и с онези, които доносваха чужди дрехи. Това продължи и по-късно. Дори работата в Бъфало анархист си беше аутсайдерска. Но когато станах редакторка, почнах да си връщам самоуважението. — Тя отпи от шампанското. — Ти ми помогна.
— Така ли? — попита изненадано Гас.
— Заради начина, по който разговаряше с мен — сякаш съм най-умната и най-интересната личност в Бъфало.
— Май наистина беше така.
— Като изключим Олга Вялова.
— Ах. — Гас се изчерви. Щом си припомнеше това увлечение, се чувстваше глупаво, но не искаше да го изрича на глас, понеже щеше да е неподобаващо за джентълмен да обиди дама.
Допиха кафето и Гас поиска сметката. Още не знаеше какво изпитва Роза към него.
В таксито взе ръката й и я притисна към устните си.
— Гас, много си мил. — Той не разбираше какво иска да каже тя. Лицето й обаче беше обърнато към него почти в очакване. Дали искаше той да…? Събра смелост и я целуна.
За един застинал миг тя не отговори и Гас предположи, че е постъпил неправилно. После Роза въздъхна доволно и отвори устни.
„О, значи всичко е наред“, помисли си той с радост.
Прегърна я и двамата се целуваха през целия път до нейния хотел. Оказа се твърде кратко. Изведнъж пиколото отвори вратата на таксито.
— Избърши си устата — каза Роза и излезе. Гас измъкна носна кърпа и припряно затърка лицето си. Белият лен поаленя от червилото й. Гас внимателно сгъна кърпата и я прибра в джоба си.
Изпрати я до вратата и попита:
— Мога ли да те видя утре?
— Кога?
— Рано.
Роза се засмя.
— Никога не се преструваш, нали, Гас? Обичам това в теб.
Добре. Не беше същото като „обичам те“, но беше по-добре от нищо.
— Значи рано.
— Какво ще правим?
— Неделя е. — Гас каза първото, което му мина през ума. — Можем да идем на църква.
— Добре.
— Нека те заведа в Нотр Дам.
— Католик ли си? — изненада се тя.
— Не, от епископалната църква съм, ако въобще съм религиозен. А ти?
— И аз.
— Нищо. Ще седнем отзад. Ще проверя кога започва службата и ще ти телефонирам в хотела.
Роза подаде ръка и двамата се разделиха приятелски.
— Благодаря ти за прекрасната вечер — каза тя официално.
— За мен беше голямо удоволствие. Лека нощ.
— Лека нощ — отговори Роза, обърна се и изчезна във фоайето на хотела.
Тридесет и шеста глава
Март-април 1919 година
I
Щом снегът се стопи и твърдата като камък руска земя се превърна във влажна кал, белите армии се хвърлиха устремно, за да освободят страната си от бича на болшевизма. Стохилядната войска на адмирал Колчак, отчасти снабдена с британски униформи и оръжие, изненадващо настъпи от Сибир и нападна червените на фронт с протежение седемстотин мили от север на юг.
Фиц следваше белите на няколко мили. Той командваше абъроуенци, малко канадци и неколцина преводачи. Работата му беше да подсилва Колчак и да се грижи за съобщенията, разузнаването и снабдяването.
Фиц имаше големи надежди. Можеше и да има трудности, но бе немислимо Ленин и Троцки да бъдат оставени да обсебят Русия.
В началото на март се намираше в градчето Уфа, от европейската страна на Уралските планини, и преглеждаше наръч британски вестници от миналата седмица. Новините от Лондон бяха противоречиви. Фиц се зарадва, че Лойд Джордж е назначил Уинстън Чърчил за военен министър. Уинстън бе най-енергичният поддръжник на намесата в Русия сред водещите политици. Някои от вестниците обаче бяха на противната страна. Фиц не се изненада от Дейли Хералд и Ню Стейтсмън, които според него и без това си бяха повече или по-малко болшевишки издания. Но дори и консервативният Дейли Експрес имаше заглавие: „Да се изтеглим от Русия“.