Крахът на титаните [bg]

Лев сви рамене.

— Май да.

И Григорий трябваше да разкрие някои неща, но се притесняваше. Внимателно подхвана:

— Катерина роди момченце, твоя син. Нарече го Владимир.

Лев изглеждаше доволен.

— Така ли? Имам син!

На Григорий не му достигна смелост да каже, че детето не знае нищо за Лев и нарича него „татко“. Вместо това каза:

— Грижа се добре за него.

— Знаех си, че така ще постъпиш.

Григорий усети познатото раздразнение, както винаги, когато Лев приемаше, че някой друг ще поеме изоставените от него отговорности.

— Лев — рече Григорий, — аз се ожених за Катерина.

Зачака гневен отговор. Лев обаче остана спокоен.

— И това си знаех.

— Какво? — изуми се Григорий.

Лев кимна.

— Ти беше луд по нея, а пък тя имаше нужда от солиден мъж, на когото да разчита за отглеждането на детето. Така беше писано.

— Толкова се измъчих! — възкликна Григорий. Все едно всичко е било ненужно? — Терзаеше ме мисълта, че те предавам.

— Не, по дяволите. Аз я изоставих в беда. Желая късмет и на двама ви.

Небрежното отношение на Лев направо влуди Григорий.

— Изобщо имаше ли някакви притеснения за нас? — остро попита той.

— Гришка, знаеш ме какъв съм.

Лев, разбира се, не се беше тревожил за тях.

— Не си и помислил за нас.

— Напротив. И не се прави на толкова праведен. Ти я искаше, потърпя малко, може би няколко години, и накрая спа с нея.

Това беше суровата истина. Лев по някакъв дразнещ начин смогваше да принизи всички на своето ниво.

— Прав си — отговори Григорий. — Все едно. Сега ние имаме още едно дете, момиченце. Анна, на годинка и половина.

— Двама възрастни и две деца. Няма значение. Имам достатъчно.

— Какви ги говориш?

— Печеля пари. Продавам на казаците срещу злато уиски от британските военни складове. Натрупах едно малко състояние. — Лев порови под униформената си риза, откопча някаква катарама и измъкна пояс за пренасяне на пари. — Тук има достатъчно, за да дойдете и четиримата в Америка!

Подаде колана на Григорий.

Григорий се изуми и се трогна. Все пак Лев не беше забравил семейството си. Спестил беше за билет. Разбира се, даването на парите трябваше да е мелодраматично — такъв си беше Лев по характер. Но беше спазил обещанието си.

Жалко, че всичко това беше напразно.

— Благодаря ти — каза Григорий. — Гордея се, че удържа на думата си. Разбира се, това вече не е нужно. Сега мога да те освободя от плен и да ти помогна да се върнеш към нормалния живот в Русия.

Върна му парите.

Лев взе колана, подържа го и го погледа втренчено.

— Какво искаш да кажеш?

Григорий видя, че брат му е наранен и разбра, че отказът му го е огорчил. Но той имаше по-големи грижи на ум. Какво щеше да стане, когато Лев и Катерина се съберат отново? Дали тя нямаше пак да се влюби в по-хубавия брат? Сърцето на Григорий изстина при мисълта, че може да я загуби след всичко, което преживяха заедно.