Крахът на титаните [bg]

— Простете пределната ми откровеност — подхвана Сесил. — Френската делегация изглежда твърди, че напълно ще отхвърли Обществото, което може да не е толкова силно, колкото Франция се е надявала. Позволете да изтъкна съвсем открито, че в такъв случай почти сигурно ще се създаде двустранен съюз между Великобритания и Съединените щати, който няма да предложи нищо на Франция.

Гас скри усмивката си. „Каза им го“, помисли той.

Потресеният Буржоа оттегли възражението си.

Уилсън отправи на Сесил един благодарен поглед над масата.

Японският делегат, барон Макино, поиска думата. Уилсън кимна и си погледна часовника.

Макино се позова на вече одобрената клауза, която гарантираше религиозната свобода. Искаше да се включи и поправка в смисъл, че всички членове на Обществото ще имат еднакво отношение към гражданите, без расова дискриминация.

Лицето на Уилсън застина.

Дори и в превод, речта на Макино беше изразителна. „Различните раси се сражаваха рамо до рамо във войната“, изтъкна баронът.

— Създаде се взаимна симпатия и благодарност — рече баронът. — Обществото щеше да представлява едно голямо семейство на народите. И те щяха да се отнасят едни с други като с равни, нали?

Гас се разтревожи, ала не се изненада. От седмица или две японците говореха за това. Това доведе до уплаха в Австралия и Калифорния, чиито жители искаха японците да стоят по-далеч от земите им. Смути се и Уилсън, който нито за миг не би помислил, че американските негри са му равни. А най-много се ядосаха британците, които управляваха недемократично стотици милиони хора от разни раси и не искаха поданиците да решат, че са толкова добри, колкото белите им господари.

Отново отговори Сесил.

— Уви, това е една във висша степен противоречива материя — рече той и Гас почти беше готов да повярва в тъгата му. — Самото допускане, че може да се обсъди, вече предизвика спорове.

Около масата се разнесе мърморене в знак на съгласие. Сесил продължи.

— Вместо да отлагаме договарянето на проектоустава, навярно ние би трябвало да отложим обсъждането на, ах, расовата дискриминация за по-късна дата.

Гръцкият министър-председател каза:

— Целият въпрос за религиозната свобода също е сложен. Може би засега трябва да го пропуснем.

— Моето правителство никога досега не е подписвало договор, който не се позовава на Бога! — рече португалският делегат.

Сесил, дълбоко религиозен човек, отговори:

— Може би този път всички ние трябва да рискуваме.

Разнесе се смях и Уилсън заключи с явно облекчение: