Крахът на титаните [bg]

— Тя искаше да разговаряме за нещо твърде поверително — рече той с леко раздразнение.

— Обзалагам се, че е искала.

— Не знам защо се държиш така. Ти тръгна с онзи мазен грък.

— Той е много хубав и никак не е мазен. Защо да не танцувам с други мъже? Не е като да си влюбен в мен.

Гас я гледаше настойчиво.

— О — продума той. — Божичко. — Изведнъж се почувства объркан и несигурен.

— Сега пък какво има?

— Струва ми се, че току-що осъзнах нещо.

— Ще ми кажеш ли какво?

— Предполагам, че трябва — отговори Гас с треперлив глас. После млъкна.

Тя го почака малко, после нетърпеливо каза:

— Е?

— Влюбен съм в теб.

Тя мълчаливо отвърна на погледа му. Мина доста време, преди да попита:

— Наистина ли?

Макар мисълта, че е влюбен, да го беше изненадала, Гас нямаше никакво съмнение.

— Да. Обичам те, Роза.

— Само си представи — рече тя със слаба усмивка.

— Мисля, че може би съм влюбен в теб доста отдавна, без да го осъзнавам.

Роза кимна, като че някакво нейно подозрение се беше потвърдило. Оркестърът подхвана бавна мелодия. Тя се приближи до Гас.

Той я прегърна, без да се замисля, но беше твърде развълнуван, за да се справи с танца.

— Не съм сигурен, че ще успея…

— Не се притеснявай. — Роза знаеше какво мисли той. — Просто се преструвай.

Гас с труд направи няколко стъпки. Мислите му бяха объркани. Роза не каза нищо за своите чувства. От друга страна, не си тръгна. Дали имаше вероятност тя да отвърне на чувствата му?

Очевидно го харесваше, но това беше нещо съвсем друго. Дали сега не си задаваше въпроса какво изпитва? Или обмисляше някакъв вежлив начин да го отхвърли?

Вдигна поглед и Гас очакваше да получи отговор, обаче Роза каза:

— Отведи ме оттук, Гас, моля те.

— Разбира се.

Тя взе палтото си. Портиерът им повика такси, червено Рено.

— До Максим — каза Гас. Краткото пътуване премина в мълчание. Гас копнееше да узнае какво мисли тя, но не я притискаше. Тя скоро щеше да му каже.

Ресторантът беше пълен, а малкото свободни маси бяха резервирани за по-късни посетители. Оберкелнерът беше_ désolé_. Гас отвори портфейла си, извади стофранкова банкнота и рече:

— Спокойна маса в ъгъла.

Табелката с надпис Réservée изчезна и двамата с Роза се настаниха.

Избраха си лека вечеря и Гас поръча бутилка шампанско.

— Толкова си се променил — каза Роза.

— Не смятам така — изненада се Гас.

— В Бъфало беше свит младеж. Струва ми се, че даже се срамуваше пред мен. Сега обикаляш Париж, сякаш ти принадлежи.

— Боже мой, това звучи арогантно.

— Не, просто самоуверено. Все пак, ти работи за президента и беше на война — тези неща имат значение.