Храмът на смъртта [bg]

Теламон прекара безсънна нощ, преследван от кошмари. Стоеше на някакъв черен плаж, пред него се разливаше червено море, остри скали стърчаха към небето. Страховити форми се появяваха и изчезваха. Не му стана приятно, когато някой го разтърси и той видя усмихнатия Аристандър.

— Велики Аполоне! — Теламон се обърна настрани. — Кошмарите ми се сбъднаха.

— Хайде, Теламоне — рязко каза Аристандър. — Имаме работа. Царят те чака.

— Царят чака! — Теламон се изправи. — Снощи ти хвърли един човек от скалата.

— Пи ли от виното му? — мило попита Аристандър.

— Не, изхвърлих го.

— А ако го беше изпил?

— Стомахът ми щеше да бъде разстроен дни наред, а може би и седмици.

— Виж какво — Аристандър се приведе и леко наклони глава на една страна, имитирайки Александър. — Трябваше да разпна Леонт. Той можеше да те убие. И със сигурност щеше да ти причини неприятности. Скоро ще прекосим Хелеспонт, Теламоне. Може да спечелим, може да изгубим. Ако стане второто, ще трябва да се изтеглим бързо, а знаеш какво става с болните при отстъпление. Искаш ли персийските безсмъртни да си играят с главата ти? Или да прекараш останалата част от живота си в някоя от сребърните им мини? — Аристандър продължи. — Постъпките на Леонт бяха подозрителни. Прегледах вещите му. Той имаше прах от бучиниш, персийско злато и внимателно скрити препоръчителни писма от персийския сатрап Арсит. Затова недей да скърбиш за Леонт. На никого няма да липсва. А сега ставай, имаме работа!

Аристандър се измъкна от палатката. Теламон изстена. Хорът се беше присъединил към господаря си и сега рецитираше стихове от „Птиците“ на Аристофан.

— Не мога да повярвам — промърмори лекарят под нос. — Намираше се във въоръжен лагер, заобиколен от убийства, екзекуции по кратката процедура, предателство и заговори. Сякаш никой не беше онзи, за когото се представяше. Аристандър седеше навън в топлия утринен въздух и хвалеше бандата главорези колко добре са научили атинската пиеса. Теламон въздъхна и набързо се изми. Втри благовонни масла в брадата и косата си, облече туника, обу здрави бойни сандали, грабна една наметка и се присъедини към пазителя на царските тайни.