Храмът на смъртта [bg]

Сърцето на Теламон спря.

— Да донеса ли виното — продължи Аристандър — и да те накарам да го изпиеш?

— За какво става дума, Леонте? — попита Теламон.

— Изпратил ти е подарък — обясни Аристандър. — В него има отвара — от буника, беладона, петнист бучиниш, воден бучиниш, змийска отвара?

Леонт щеше да скочи на крака, но телохранителят го принуди да остане на мястото си.

— Ако не ми кажеш — прошепна Аристандър, — ще се ядосам!

— Беше сок от сена.

— Аха! За да разстроиш стомаха му? За да накараш приятеля ми Теламон да прекара цял ден в нужника? Защо го направи, Леонте? Войсковите готвачи — разсмя се той — щяха да се справят по-добре.

Теламон гледаше и не можеше да повярва.

— Имаш ли петнист бучиниш между праховете си?

— Да, малко.

— Даде ли от него на момичето? На онова, което намерили да броди край Троя?

— Не съм! Не съм! Не съм докосвал чашата й!

— Вярно, вярно — съгласи се Аристандър. — Поне аз мисля, че не си го направил.

Леонт изглеждаше блед и изпит.

— Мразя Теламон. Исках да му направя номер.

— Колко сена сложи? — попита Теламон. — Проклет глупак! Знаеш колко опасна може да бъде!

— Няма нищо по-интересно от това да слушаш спор между лекари — имитира Аристандър царя. — Но нощта напредва, а аз съм уморен. Да минем на други въпроси, Леонте. Прегледах вещите ти. Кой ти даде златните дарици в кесията, която е закопана в земята под леглото ти? Дал си една на това момче.

Младият мъж, който седеше неподвижен като статуя, се стресна.

— Бил съм отвъд Хелеспонт — избухна Леонт. — Каквото имам, съм го спечелил.

— И как? — попита Аристандър. — Като лекар или като шпионин? Познаваш ли Лизий?

— Кого?

— Познаваш ли Мемнон от Родос? Гръцкият предател, на когото персите плащат?

— Срещали сме се.

— Но не познаваш приятеля му Лизий? Знаеш ли, че Лизий искаше да се срещне с Александър в Троя?

— Аз… всички знаят.

— Никой не знае! Кажи ми, Леонте — Аристандър се изправи и протегна ръце, — познаваш ли сатрапа Арсит? Съвсем скоро ще опустошим земите му. — Той посочи с пръст. — Те са точно отвъд Хелеспонт.

— Да, срещал съм го няколко пъти, но отдалеч.

— Хм. — Аристандър приклекна. — Мисля, че лъжеш, Леонт. Защо се присъедини към армията? Защо писа на царя да му предложиш услугите си?

— Познавах баща му.

— Или заради мъжа, когото си убил в Атина? Влиятелният търговец на жито? Сбъркал си най-обикновена треска с нещо по-сериозно и си му дал по-голяма доза лекарство.

— Беше грешка. Трябваше да избягам.

— Познаваш ли някого на име Наифат?

— Не, не. За какво говориш? — Леонт разпери ръце. — Признавам, че си направих шега с Теламон. Беше глупаво от моя страна.

— Да, и подкупи човек от царската свита да ти помогне. Знаеш ли, че Александър е получил тайно предупреждение да се пази от теб, Леонте?