Храмът на смъртта [bg]

— Но защо те?

— А защо не? — заяде се Аристандър. — Всички знаят как точно е умрял Филип. Могат да пишат, за разлика от повечето войници и сигурно знаят колко ценни са за нас водачите.

Аристандър се изправи и поведе Теламон към жрицата. Пиенето до късно изобщо не й се беше отразило. Когато се приближиха, тя стана. Останалите водачи дойдоха един след друг. Аристандър им извика да се отдръпнат. Келтите застанаха между господаря си и изнервените, макар и все още сънливи водачи.

— Добро утро, Теламоне — Антигона леко стисна ръката на лекаря.

— Господарке, благодаря ти, че дойде — извинително каза Аристандър. — Имам нужда от теб. Ти ли нае тези хора?

— По настояване на Александър — обясни тя, без да отмести поглед от очите на Теламон.

В утринната светлина красотата й беше още по-забележителна.

Теламон не можеше да прецени дали кожата й има цвят на слонова кост или е много бледо мургава. Застина очарован от пълните й червени устни, високи скули и прелестни сиви очи със замечтан поглед, от красиво очертаните й вежди и гъстата буйна коса, която се подаваше изпод бледосиния воал. Около нея се носеше упоително ухание, всяко нейно движение беше грациозно и женствено.

— Господарке, сигурна ли си, че не се познаваме? — подразни я Теламон. — Гледаш ме, сякаш сме се срещали. Чудя се защо жена като теб служи в разрушения храм в Троя.

Той бързо хвърли поглед към двете й компаньонки, които си приличаха като две капки вода — мургави, тъмнокоси и с вечно бдителни очи. Те се усмихнаха на комплиментите на Теламон и срамежливо отместиха очи.

— Не знаеш ли? — започна да обяснява Аристандър, но Антигона вдигна ръка.

— Не знаеш ли? — поде Антигона. — Аз имам чиста македонска кръв. Роднина съм на Филип и далечна роднина на самия Александър. От малка съм посветена на богинята. Защо Троя ли? — Тя изящно сви рамене. — Защо не? — Жрицата се приведе към него. — Служила съм в Елевзин, дори в Атина. Отидох в Троя, защото Филип ме помоли. Ако искаш да знаеш какво става на пазара, Теламон, трябва да застанеш в центъра му.

— Филип беше хитра лисица — промърмори Теламон. — Всички минават през Троя.

— Да, така е. — Антигона тихо се засмя. После погледна покрай Теламон към трупа, проснат върху росната трева и усмивката й се стопи.

— Тези мъже са очите на Александър! — отсече тя. — Подбрах ги внимателно. Те споделиха хляба и солта и се заклеха най-тържествено пред богинята в моя храм. Доведох шестима, а вече са само четирима.