Нощна сянка [bg]

— Така — заяви Корбет. — А щом са се упражнявали тук, защо им е било да ходят в гората и да рискуват да бъдат забелязани? Лъжите май станаха много, а, Ранулф? Ще се наложи да започнем отначало. Разпитай обстойно Скроуп и Клейпоул и им покажи, че не сме такива глупаци, за каквито ни мислят… — изведнъж Корбет млъкна. — Чу ли това, Ранулф? — той сложи пръст на устните си.

Звукът се чу отново — протяжният и смразяващ вой на ловджийски рог.

— Може да е мастър Клейпоул или Робърт де Скот — припряно рече Ранулф. — Сигурно свикват хората си.

— Съмнявам се! — заяви Корбет.

Двамата забързано изкачиха стълбите към църквата и излязоха навън. Докато тичаха, рогът изсвири още веднъж. Корбет се огледа наоколо. Погребалната клада беше почти готова и телата бяха положени върху подпалките, шумата и сухите дърва. Един от войниците вече ги поливаше с масло, а останалите бяха хукнали към оръжията си. Иззад църквата се показа Клейпоул и се приближи към тях. Пребледнялото му лице лъщеше от пот.

— Сър Хю, Сагитариус е тук.

— Кой го нарече Сагитариус? — попита Корбет.

— Така му казваме ние.

— Но той самият не се нарича така, нали? — Корбет зърна отец Томас да излиза измежду дърветата с наръч подпалки в ръце. — Това не е името, което убиецът е казал на отец Томас, когато го е посетил в църквата му.

— Сър Хю, какво значение има?

— Да, да, прав сте — извади меча си Корбет и пристъпи напред. — Ранулф, за Бога, кажи на онези мъже да проявят малко разум. Ако Сагитариус е тук, по-добре да се скрият в църквата.