Нощна сянка [bg]

— Така е — прошепна той. — Грехът се е настанил в Параклиса на прокълнатите, Ранулф. Духовете се събират и търсят отмъщение. Кръвта, пролята без време, изисква Божието възмездие!

Мрачната и изпълнена със сенки църква беше празна и приличаше на оголен скелет от плесенясали камъни. Светлината, която се процеждаше през стреловидните прозорци, не можеше да разсее призрачната атмосфера. Корбет тръгна бавно през нефа и се спря на мястото, където вероятно беше стояла олтарната преграда.

— Нищо! — посочи той наоколо. — Абсолютно нищо, Ранулф! Но Свободните братя трябва да са имали някакви вещи.

— Сигурно онези мародери отвън са ги разграбили — измърмори Ранулф. — За какво става дума, господарю? Какво търсите?

— Не знам — рече Корбет, като влезе в сумрачния олтар и вдигна поглед към празното еркерно прозорче. — Наистина не знам.

Кралският пратеник пристъпи в ризницата29. Тя представляваше дълго и тясно помещение с измазани и сравнително чисти стени. Корбет разрови боклуците по пода с върха на ботуша си и продължи нататък.

— Господарю?

— Предполагам, че тук са се хранели.

Корбет приклекна и разчисти мръсотията с ръка.

— Виж, Ранулф, тук са се отпечатали краката на масата, а ето там — тези на пейката. Сигурен съм, че хората на Скроуп са задигнали всичко.

Той се изправи и се приближи до вратата в другия край на църквата. Вдигна резето и я отвори. Ранулф успя да зърне хората на Скроуп, които тъкмо измъкваха някакъв труп от една яма, близо до разрушената стена на гробището. После Корбет затвори вратата.

— Поправили са тази врата, за да се затваря по-добре. Събирали са се тук и са разговаряли. Чудя се за какво обаче.

— Сър Хю!

Корбет се запъти към Ранулф, който се взираше в стената и му сочеше черните букви, издълбани в нея. Кралският пратеник отвори вратата, за да влезе повече светлина. Някой се беше опитал да скрие надписа и той едва се четеше, но най-накрая Корбет успя да различи следния стих: