Нощна сянка [bg]

Корбет обиколи стаята, спря се до перваза на пода и го заразглежда на светлината от факлите.

— Храна и вино? — рече той, вдигайки от пода един кокал и втвърдено парче хляб. — Защо някой би ял или пил в тази ужасна обстановка?

— Може някой да се е криел тук.

— Джон льо Риш — отвърна Корбет. — А може да е станал и още по-богат30. Чудя се дали онзи стих се отнася за него. Дали Свободните братя са го укривали тук? Това пък ни отвежда до един още по-неотложен проблем — Корбет се изправи на крака. — Кажи ми, Ранулф, как щеше да постъпиш, ако беше член на онази уестминстърска банда и ти се беше наложило да бягаш с кралското съкровище през пущинаците на Есекс? Щеше да бъдеш много предпазлив, прав ли съм?

— Разбира се.

— И през ум нямаше да ти мине да го разгласяваш, нали? Въпреки това Льо Риш, който е бил достатъчно ловък, за да проникне в кралската съкровищница, и достатъчно хитър, за да избяга от кралските преследвачи, намира убежище в Есекс и изведнъж се раздрънква. Появява се пред Общината в Мисълам и се опитва да продаде безценната кама на краля. На всичкото отгоре оръжието не е английско, ами сарацинско, тоест със сигурност би предизвикало подозрения. Мастър Клейпоул и лорд Скроуп не ни казват истината. Това обаче ще трябва да почака. Подозирам, че Льо Риш се е укривал в тази крипта, а Свободните братя са го снабдявали с храна. Вероятно тук са държали и оръжията си — далеч от любопитни очи. Сгрешили са… Всъщност не са — поклати глава той, — не и в този случай.

— Какво искате да кажете, господарю?

— Историята на Скроуп — че някакъв лесничей, който бродел из гората, случайно се натъкнал на Свободните братя и ги е видял да се упражняват в стрелба — не звучи правдоподобно. Не е логично хора, които замислят тайно нападение, да изпробват оръжията си в гората пред погледа на лесничеите, горските пазачи, просяците, странстващите занаятчии и търговци — Корбет посочи към купчината човешки останки в дъното на помещението. — Тези кости неслучайно са поставени там — кралският пратеник се върна до купа и разбута костите, зад които се показа голяма греда, вградена в стената. — Донеси фенера, Ранулф!

Придружителят му изпълни молбата му.

— Виж — посочи Корбет към многобройните пресни вдлъбнатини в дървото.

— Следи от стрели — прошепна Ранулф. — Използвали са гредата за мишена.

— Възможно е.

— Сър Хю — посочи Ранулф към далечния край на криптата, — явно Свободните братя са се упражнявали в стрелба. Щом са се справяли в тази тъмница, едва ли на дневна светлина е имало цел, която да ги затрудни.