![Нощна сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/0/noshchna-syanka-bg-download.jpg)
Нощна сянка [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Средновековни загадки #16
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650644
- Переводчик: Вероника Мандичева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Нощна сянка [bg]». Краткое содержание книги:
— Някои го наричат Параклиса на прокълнатите — прошепна Клейпоул.
Корбет го погледна.
— Не знам защо — заекна кметът.
Корбет само кимна, доловил нарастващата тревога на мъжете зад него.
— Вижте, господарю! — Ранулф посочи към труповете с облечената си в черна ръкавица ръка.
Корбет напрегна очи и тайно си помисли, как му се ще зрението му да беше по-добро. Зад него се надигна ропот — явно останалите също бяха видели ужасяващия резултат от кървавото дело на Скроуп. Корбет се зачуди колко ли от хората, които го придружаваха днес, бяха участвали в отвратителното нападение над братството.
— Сър Хю! — Ранулф посочи към нещо друго.
Корбет присви очи, потърси с поглед онова, което му показваше Ранулф, и едва сподави ахването си. Снегът беше покрил кървищата, но зловещите купчини около църквата все още се забелязваха. Всяка една от тях представляваше вкочанен труп, покрит със сняг. Единственото, по което се познаваше, че това са човешки останки, бяха мяркащите се тук-там парчета плат или някой и друг обут в ботуш крак, застинал в предсмъртна агония. Корбет се взря в посоката, в която му сочеше Ранулф, и погледът му попадна върху дъбовете вляво от църковната кула. Клоните им бяха огънати, сякаш бяха отрупани със сняг. Всъщност дърветата бяха приведени под тежестта на обесените, които висяха по тях с килнати глави, извити вратове, вързани на гърба ръце и люлеещи се крака. Отец Томас и мастър Бенедикт запяха „Де Профундис“. Един младеж от свитата тихо зарида, а другите започнаха да ругаят.
— Бяхте ли тук по време на екзекуцията, мастър Клейпоул?
— Известно ви е, че съм бил.
— Тогава знаете какво трябва да се направи.
Корбет пришпори коня си и се приближи до един от труповете на клоните. За щастие, гниещото му лице беше покрито с маска от заледен сняг. Разложението и лешоядите му бяха отнели всяко достойнство. Кралският пратеник слезе от коня си и остави на Чансън да го спъне, а после се запъти към входа на църквата. Наблизо беше проснат труп на жена, облечена в дълга червена рокля. Корбет забеляза надгробния камък, за който му беше споменал брат Грациан. Повърхността му очевидно беше използвана за точене на остриета. Кралският пратеник се наведе над тялото. Жената лежеше с лице към земята, някога русата й коса беше сплъстена от мръсотия, а част от протегнатата й ръка беше оглозгана до кокал. Въпреки вледеняващия студ Корбет усети вонята на разложение. Преглътна тежко, прекръсти се и се изправи.
— Свалете всички трупове! — изкрещя кралският пратеник. — Вие, сър — махна той на Робърт де Скот, капитана на свитата на Скроуп, — организирайте хората си! Съберете сухи подпалки и стъкнете погребална клада. Разчиствали сте бойно поле, нали?
Капитанът на стражата кимна със свирепо изражение.
— Да — отвърна той и отпи голяма глътка вино от меха, вързан за седлото му.
Ранулф пришпори коня си към него и опря върха на камата си в гърлото му. Онзи почти се задави.
— Сър Хю е кралски пратеник! — гласът на Ранулф беше пресипнал от гняв. — Не се наливай с вино, докато той ти говори.
Служителят на Зеления печат се наклони напред и изби меха от ръката на мъжа.
— Никакво пиене и никакво ядене! — изправи се Ранулф в стремената. — Дори няма да дишате, докато господарят ми Корбет не ви каже!
Капитанът отметна плаща си, а ръката му посегна към меча.
— Хайде де! — подкани го Ранулф. — Извади го! Не забравяй обаче, че аз не съм ти някакъв беззащитен глупак, който ще се скрие в изоставената църква.
Ръката на Робърт де Скот се отпусна.
— Колко от вас участваха в нападението? — провикна се Ранулф.
Повечето членове на свитата вдигнаха ръце.
— Така значи! Е, сега ще ожънете каквото сте посели. Започвайте да събирате телата на мъртъвците, които сами сте убили!