Нощна сянка [bg]

Корбет беше струпал ботушите, плаща и портупея си на пода и се беше излегнал върху леглото си. Ранулф пък беше седнал на писалището и си играеше с принадлежностите за писане. Погледна към господаря си и се усмихна. Киселата физиономия сега сигурно смилаше всичко, което беше чул и видял, като някой аптекар, който стрива прахчета в хавана си. Ранулф се радваше, че се махнаха от онази усамотена и призрачна гора и вече е далеч от страховитото село с неговата разрушена църква, пълна с духове. Зад гърба им бяха и погребалната клада, на която, както беше казал сър Хю, бяха изгорени последиците от греха, но не и причината за него. На връщане бяха измръзнали от студ, но накрая благополучно се бяха добрали до уютното имение. Настаниха се в един от складовете за провизии, където заситиха глада си с вкусно ястие от задушено еленско месо и мек бял хляб, утолиха жаждата си с превъзходен кларет и се сгряха пред бумтящата камина. Мастър Бенедикт, който се беше върнал от Мордерн с тъмни кръгове около очите и призрачно бледо лице, също се беше повъзстановил. Капеланът осведоми Ранулф и сър Хю, че домина Маргарет е останала да пренощува в имението и иска да говори с тях. Корбет обеща да отиде при нея по-късно през деня, след като си почине и размисли. Ранулф се чудеше кога ли ще го заговори господарят му. Тъкмо се канеше да подостри едно перо, когато някой силно затропа по вратата. Корбет провеси крака от леглото си и му кимна да отвори. Ранулф прекоси стаята, отвори вратата и се усмихна на лейди Хауиса.