Бунтът на кралицата [bg]

Едва тогава се измъкнах от палатките и се загледах в градините, пропити с тиха лунна светлина. Имах нужда от един миг насаме, за да „смеля“ това, което се беше случило току-що.

Тръгнах по пътеките, оставяйки живите плетове, розите и бръшлянът да ме погълнат, докато нощта отново ми се стори мирна и спокойна. Стоях пред градинското езерце и подритвах няколко камъчета в тъмната вода, когато го чух.

— Бриена?

Обърнах се. Картие стоеше на известно разстояние от мен, прикрит в сенките, не беше сигурен дали исках да бъде тук или не.

— Учителю Картие.

Той дойде до мен и тъкмо бях решила да не му казвам нищо, когато попита:

— Какво стана?

Въздъхнах, отпускайки ръце върху твърдите банели на корсета си.

— Ах, учителю, нима съм толкова лесна за разчитане?

— Нещо се случи на вечеря. Видях го в лицето ти.

Никога не бях долавяла съчувствие в тона му до този момент. Можех да усетя вкуса на съжалението в гласа му, като захар, топяща се върху езика, разкайваше се, че не беше седнал до мен. А ако беше, навярно можеше да е различно. Навярно щеше да успее да поддържа интереса на Николас Бабино изострен.

Най-вероятно не.

— Струвам се необразована на Матийо, и неопитна — на Бабино — признах най-накрая.

— Как така? — Думите му бяха остри, гневни.

Наклоних глава, косата ми се разстла по рамото, докато му се усмихвах скръбно в лунната светлина:

— Не го приемайте лично, учителю.

— Приемам лично всичко, когато става дума за теб и Сири. Кажи ми, какво казаха те?

— Ами, забравих цели две поколения в родословието. Брайс Матийо беше много обезпокоен от това.

— Не ме е грижа за Брайс Матийо — бързо отвърна Картие. Запитах се дали не ревнуваше мъничко. — А Николас Бабино? Той е покровителят, когото искам за теб.

Сега осъзнах, че беше искал да стана ариал. И сигурно беше знаел, че Сири ще предпочете лекаря. Беше разчел нея без усилие, но мен? Потръпнах въпреки топлината, защото той изобщо не ме познаваше. И не се предполагаше да стане, както искаше той; важното беше какво исках аз за себе си.

Представяхме си два различни образа и не бях сигурна дали беше възможно да ги съчетаем в нещо красиво.

— Май казахте, че съм историк, а не учител — отбелязах.

— Казах — отвърна той. — Предвид всичко това ние с теб си приличаме много, Бриена. И смятам, че всички историци би трябвало да започнат като учители. Времето, което прекарах тук в Магналия, по никакъв начин не е потушило любовта ми към историята. По-скоро я разпали, преди това умът ми просто тлееше като въглен.

Взирахме се един в друг; звездната светлина смекчаваше сенките, които бяха паднали между нас.

— Кажи ми какво каза той — кротко настоя Картие.