Бунтът на кралицата [bg]

Поех си дълбоко дъх; зъбите ме боляха, очите ми се спряха върху нейните. И тогава открих миниатюрно семенце кураж и признах страха си:

— Знам, че нямам предложения, мадам.

Както Николас Бабино, така и Брайс Матийо бяха открили грешки в познанията ми. Но преди тази истина да прекършеше окончателно увереността ми, Вдовицата каза:

— Не бяха отправени предложения, но не допускай това да те разстрои. Знам пред какви предизвикателства се изправи тук през годините, Бриена. Беше по-старателна от всяка друга възпитаничка, която някога съм приемала.

Попитай я сега, прошепна един мрачен глас в ума ми. Попитай я защо те прие, помоли я за името на баща си.

Тези въпроси биха изисквали повече смелост увереност, а моите бяха на привършване. Усуках роклята си на възпитаничка в ръце и казах:

— Ще си тръгна утре с другите. Не желая повече да бъда бреме за вашия Дом.

— Да си тръгнеш утре? — повтори като ехо Вдовицата. Изправи се и прекоси стаята по дължина, като спря да си почине до прозореца. — Не искам да заминаваш утре, Бриена.

— Но, мадам…

— Зная какво си мислиш, скъпа — каза тя. — Мислиш си, че не заслужаваш да бъдеш тук, че посвещаването ти зависи от това дали по време на слънцестоенето ще си осигуриш покровител. Но не всички изминаваме един и същ път. И, да, другите ти пет сестри избраха своите покровители и ще заминат на сутринта, но това не те прави по-недостойна. Тъкмо напротив, Бриена, вярвам, че у теб има нещо повече и не прецених правилно кои са подходящите покровители за теб.

Сигурно я бях зяпнала, защото тя се обърна да ме погледне и се усмихна.

— Искам да останеш с мен през лятото — продължи Вдовицата. — През това време ще ти намерим подходящ покровител.

— Но, мадам, аз… не бих могла да ви моля за подобно нещо — заекнах.

— Ти не ме молиш за нищо — каза тя. — Аз го предлагам.

Двете замълчахме, заслушани в собствените си мисли и многогласния рев на бурята. Вдовицата се настани отново на мястото си и каза:

— Не аз избирам да кажа дали си готова за посвещаване или не, защото това решение зависи от учителя Картие. Но наистина мисля, че още малко време тук ще ти се отрази неимоверно благотворно, Бриена. Затова се надявам, че ще останеш за лятото. До есента ще сме те поверили на грижите на подходящ покровител.

Не исках ли точно това? Още малко време да се ошлайфам, да преценя истинските дълбини на дарбата и влечението, които претендирах, че притежавах. Нямаше да ми се наложи да се изправя пред дядо си, който щеше да се срамува от недостатъците ми. Нито щях да съм принудена да приема клеймото „неспособна“.

— Благодаря ви, мадам — казах. — Бих искала да остана за лятото.

— Радвам се да го чуя. — Когато се изправи отново, разбрах, че ме отпращаше.