![Засенчено слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/4/zasencheno-slnce-bg-download.jpg)
Засенчено слънце [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542818878
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Засенчено слънце [bg]». Краткое содержание книги:
- Разбирам.
- А дори един Протекторат има нужда от ръководител. Санфи е още млад за такъв, но той мисли занапред.
- Аз се свързах със Санфи още преди година. За него би било добре, ако тези планове са по-отдавнашни - каза Ванахомен. Думите прозвучаха неубедително даже в собствените му уши. Стисна юмруци и се навъси. Какъв замисъл само! Не можеш да го изоставиш току-така. И ще се откаже ли поначало ламтящият за власт само защото се появява истинският владетел?
Не, такъв човек не ще се откаже.
„Ако се оженя за Тианет, Санфи ще се сдобие с влияние посредством мен. След това ще ме убие и ще заяви, че е искал да сложи на трона един Принц, но уви… “
Пазителят го наблюдаваше мълчешком и несъмнено отгатваше терзанията на младия мъж по езика на тялото му - Ванахомен бе чувал, че жреците умеят такива неща. За да предотврати това, той се обърна с лице към мъжа от Хетава.
- Дребните сметки на аристокрацията нямат особено значение за мен. Забравяш, че моят баща ме е подготвил за подобни неща.
Пазителят сведе глава.
- Както кажеш. - Той Взе наметалото и чантата си и я преметна през гърди. - Предай, моля, на Карис, че няма за какво да се срещаме повече. Покой, Ванахомен, кралски сине.
Остави свитъка да лежи на земята, където бе захвърлен. Ванахомен го погледна намръщен, но Пазителят излезе от пещерата и тръгна нагоре по стръмната пътека към хребета. Сигурно бе скрил някъде коня си.
„Прав ти път. Кралски сине! Говори за съюзи, а не ще дори да се обърне към мен както трябва!“
Пренебрегнал вътрешния гласец, който му казваше, че в дадения момент титлата не означаваше нищо, както и че Слугите на Хананджа винаги говореха истината, Ванахомен изчака шумът от стъпките на Пазителя да заглъхне и вдигна свитъка. Не посмя да го остави тук, където някой можеше да го намери.
„Да вървят всички в сенките дано! Не са ми притрябвали. Ще използвам Санфи, точно както той иска да използва мен, а след това ще го убия.“
Само че убийството на баща и надали щеше да направи от Тианет сговорчива съпруга.
Заглушил угризенията, Ванахомен пъхна свитъка в един джоб. Отиде при Лае-ка и и нареди със знак да легне, за да я възседне. Кратък размисъл относно новия маршрут и пак поде своето пътешествие през пустинята, само че този път мислите му бяха натрапчиви и невесели.
10.
GGD
Сонта-и
Докараха търговката Дане в Хетава сутринта в Деня на новата бира. Ханани чу гълчава от веселбата на площада, когато дверите към Залата се отвориха, за да пропуснат четирима Чи-рак-Пазители с нейния паланкин. Те го положиха върху подиума и дръпнаха завесите, за да се види жената.
Търговката бе потънала в крайно неспокоен сън. По лицето и бе избила пот - въртеше се, издаваше трескави звуци. Очите и се движеха с бясна скорост под клепачите, сякаш образите, които я тормозеха в съня, бяха твърде много и прекалено бързи, за да ги проследява. Дошлата с нея слугиня закри уста с шепа, за да спре сълзите си.
- Не може ли да се събуди? - Нен-не-вера, дежурният Лечител, коленичи край Дане, а Пазителите се отдръпнаха настрани.
Обучението на Дане пролича, когато слугинчето се овладя мигновено.
- Не, Лечител - промълви то. - Щом се върнах снощи, след като бях донесла съобщението в Хетава, тя отново бе заспала. Помислих, че най-накрая е намерила достатъчно покой, за да си отдъхне, но понеже сутринта не стана, отидох в спалнята и. Заварих я в това състояние. Как ли не се мъчих да я събудя.
Нен-не-вера кимна и сви устни, докато вдигаше клепачите на Дане - Ханани мерна за миг въртящите се с бясна скорост в орбитите очи, - а после отвори устата и, за да и помирише дъха.
- Скоро не е приемала храна или течности. Има ли врагове?
Слугинята се ужаси.
- Никой не би я отровил!
- Само изключвам различни възможности, дете. - Повдигна главата на Дане и започна да масажира гърлото. Опипа жлезите по шията, премери пулса. Ханани знаеше, че всичко това бе част от традиционния ритуал на прегледа, който в дадения случай обаче бе абсолютно неуместен.
Тя застана върху първото стъпало на подиума.
- Нен-не-вера-братко.
Нен-не-вера не вдигна поглед.
- Намираш се под възбрана, Чирак.
Ханани прехапа устни заради болката от това напомняне, макар да бе изречено с мек тон.
- Тази жена… - Тя преглътна. - Видях я преди едно четиридневие. Тя изпрати съобщението до мен. Братко… - Спря се сама и стисна юмруци. Нямаше да се моли. Нямаше.
Най-накрая Лечителят погледна през рамо към нея. Произходът му бе наполовина източен - бледа кожа, провиснала коса, поразително бяла от възрастта, но черните му очи гледаха с характерната за всеки шуна острота.