Засенчено слънце [bg]

- Толкова, колкото можеше да се очаква - отвърна тя. Мина край него, за да погледне печката, добави дърва и започна да претопля ивици пушено месо за Ванахомен. - Не спа добре. Имаше кошмари.

Когато се обърна, баща и изглеждаше разтревожен.

- Кошмари, казваш.

- Тантуфи я няма - напомни му тя. Откъм банята се носеше шум от плискане на вода, което значеше, че Ванахомен не може да ги чуе.

За нейна изненада баща и не се успокои.

- Знаеш ли какво ми казаха? - зашепна той. - Четирима от гостите за погребението на Канвер са мъртви. Занем от жина и нейният военен съпруг, майчиният ти братовчед, господарят Тун и един търговец, Бехенамин.

Тианет не каза нищо по въпроса, смръщена, докато си припомняше лицата на споменатите хора. Тун бе възрастен и женен, което не му пречеше да хвърля лъстиви погледи към Тиа-нет. Занем и нейният съпруг криеха студенина зад своята учтивост, но това трябваше да се очаква от жина. Виж Бехенамин…

- Последният, търговецът, умрял в самия Хетава - добави Санфи - докато опитвал да се отърве от кошмар. Момчето, дето трябвало да свърши работата, също умряло. - Той скръсти ръце и я загледа студено. - Имаш ли представа как би могло да се случи това, дъще?

Тя мислеше напрегнато.

- Бехенамин е онзи - започна тя, - който не носи перука върху плешивината си, нали? Дойде по-рано от всички. - Да, сега си го спомни. Мнозина от присъстващите на погребалното тържество бяха дошли само за да се смесят със своите равни от елита. Докато Бехенамин искрено оплакваше приятеля си. - Заведох Тантуфи в селската къща по обяд, но още преди това придружих Бехенамин до неговата стая. Беше съсипан и сигурно си е легнал независимо от ранния час.

- А останалите трима?

- Бехенамин нощува у нас след погребението. Ако сънят на Тантуфи е бил вече у него, значи всички от околните стаи са били в опасност. - Без да допусне и намек за обвинение в гласа или погледа си, тя добави: - Тази нощ бях заета и не можех да обикалям из коридорите, за да предотвратя сънищата. А мама се намираше, разбира се, под охрана в стаята си. - Инсурет също имаше способност да пъди лоши сънища, стига да е в настроение.

Санфи нацупи устни. Миг по-късно стана и закрачи из тясната кухня.

- Тази твоя майка… не биваше въобще да се женя за нея -красавица или не. Още докато я ухажвах, забелязах първите признаци на лудост, само че ми трябваше богатството и… - Той спря с въздишка и стисна юмруци. - А Тантуфи… Всеки ден се питам защо не го удуших това нещо, още като се роди.

Тианет го наблюдаваше внимателно и видяното никак не и хареса. Сега ще се вкисне, беше ясно. Винаги ставаше така, когато видеше плановете си осуетени. Щеше да се вкисне, да ври и кипи през целия път до полското им имение, а когато пристигнеха, да излее гнева си върху главата на Тантуфи. Трябваше да го разсее по някакъв начин. Но как?

- Татко? - Престори се, че вниманието и е съсредоточено върху стъргането на едно индийско орехче. - Дали в Хетава знаят за тези смъртни случаи? Дали са научили, че и четиримата са ни били на гости?