Засенчено слънце [bg]

Но понеже го познаваха и очакваха, успя да забележи признаци на живот още на влизане в клисурата. През пролуките във високите храсталаци надничаха скрити градини и ниви, обработвани от заробените представители на по-склонни към земеделски труд племена - на никой банбарец не би му дошла наум идеята да човърка пръстта. Най-накрая се показаха и самите съгледвачи в облекла със скален цвят - те надничаха към него от изкусно замаскирани укрития. Онези, които успяваше да зърне, му кимваха важно, докато минаваше - знаеше че има и други, които не може да различи. Лае-ка нададе радостен рев при вида на оградата, зад която държаха конете и камилите, когато не са на паша. Ванахомен слезе от камилата и я разседла, преди да я пусне зад оградата.

- Благодаря, задето ме докара жив и здрав - прошепна той в ухото и, докато сваляше поводите, а тя изпръхтя, като че разбрала ритуалните слова. Сетне изтопурка вътре, за да избута най-безцеремонно в своя неудържим устрем към храната три други камили. Те отстъпиха с толкова обиден вид, че Ванахомен се разсмя.

Смехът му извика още една глава, която се поддаде иззад скалите с накривен тюрбан и набръчкана от сън буза.

- Вана! - Момчето разцъфтя в усмивка. То скочи и се затече към него. - Не те чух да идваш.

- Не чу и ако бях някой крадец, вече да сме останали без коне и камили. - Ванахомен преметна дисагите през рамо, след това сложи ръце на хълбоците и възнагради момчето със строг поглед. - Що за пазач си, Таса, щом заспиваш на поста си?

Момчето сведе поглед засрамено.

- Беше само за малко. Снощи не съм мигнал цяла нощ да те чакам.

- Забавиха ме - обясни Ванахомен и свъси вежди. Беше минал по обиколна пътека през хълмовете, за да избегне кисуатските войници. - Ти ми кажи друго - Карис вземал ли е кон днес?

- Робът ти ли? - В гласа на момчето прозвуча чисто банбарското презрение към по-нисшестоящите. - Не, още не е. Че ти даваш ли му да излиза самичък?

„Давах му, преди да ме предаде.“

- Гледай само днес да не взема - не и преди да говоря с него. И да не заспиш пак.

Разроши косата на Таса, отвърна на свенливата му усмивка и се отдалечи от оградата, за да намери една от висящите въжени стълби и да се изкатери до най-горното ниво на скалите.

Банбарският лагер - гора от грижливо украсени шатри и огнища - бе разположен върху няколко от най-високите и широки скални тераси в стената на каньона. Ако възникнеше опасност, всички шатри можеха да бъдат събрани и готови за път в рамките на броени минути. Засега обаче племето бе в почивка, готово за поредния сблъсък от необявената война срещу Кисуа. Ванахомен кимаше в различни посоки, докато минаваше край насядалите мъже, заети с разговори, точене на мечове или правене на стрели. Жените, събрани в отделни групи, шиеха нагръдници и ботуши от твърда кожа. Макар да кимаше и на тях - така и не успя да изкорени този свой гуджаарейски навик, те не отговаряха на поздрава, а някои дори не му обръщаха внимание. След като ги отминеше, усещаше погледите им с гърба си.