Засенчено слънце [bg]

- Учила съм те да лъжеш подобре - отвърна с престорена строгост Хендет. Това предизвика неговия искрен смях и уталожи донякъде страховете му, защото ако тя се чувстваше достатъчно добре, за да се шегува, значи имаше надежда. - Унте разправя, че набегът е протекъл успешно.

Той кимна, а сетне стана сериозен. Посегна да свали булото и тюрбана си.

- Знаеш ли къде е Карис, мамо?

Тя понечи да отговори, а после върху лицето и се изписа хитро изражение.

- Всеки момент ще тръгне да изпълнява една моя поръчка - каза най-накрая.

- За как… - Успя да удържи избухването си, защото тя бе гуджаарейка и никога не би приела подобно нещо. Ванахомен стисна юмруците си, опрени върху коленете му. - Мамо, ти ли си поръчала да договори съюз с Хетава?

Хендет му хвърли хладен поглед, който все пак го опари.

- Пратих го да сключи съюз с Хетава. Унте прие техните условия, макар едно от тях да е среща с теб преди официалното подписване.

- Унте! И ти… - Той се изправи със скок и закрачи напред-назад из ограниченото пространство на шатрата, като дишаше дълбоко, за да спре туптенето в слепоочията си. Когато отново бе в състояние да говори с нормален тон, спря и застана с лице към нея. - Те убиха мъжа, когото обичаше, мамо. Те го използваха и тормозеха, изкористиха магията на Богинята в името на властта… - И замлъкна под нейния пълен с раздразнение и скръб поглед. Сякаш бе разочарована от него.

- Толкова приличаш на баща си - промълви майка му тихо и той бе принуден да замълчи. - Справи се добре, независимо от всичко, което се случи. Даже много добре. Гордея се с теб и ти вярвам. Но точно в това отношение… - гласът и стана леден като океанска вода - … си голям глупак, Ванахомен.

Той подскочи.

- Какво?

- Гуджааре се гради върху четворка сили. - Очите на Хен-дет станаха твърди като камък. Някаква изолирана част от съзнанието му ликуваше при мисълта, че е способна да прояви подобна ожесточеност въпреки болестта. Тя си оставаше кралица, колкото и да бе отслабнала телом. Но нейните думи…

- Реката, кастите, армията и Хетава. Тия жреци, дето толкова ги мразиш, обучават нашата младеж, държат народа здрав и доволен, раздават правосъдие… И владеят магията, Ванахомен. Власт като никоя друга в будния свят. Без тяхно участие дори да си върнеш по някакъв начин трона, той никога не ще бъде твой.

- Военната каста обеща да ми помогне в крайната битка

- запъна се Ванахомен, - а сега и аристократите застават зад мене Сключих споразумение с водача на шуна Санфи. Простолюдието ще приветства завръщането ми…