Четвъртата маймуна [bg]

— Какво става?

Клеър знаеше, че ако спомене У4М, всички ще грабнат децата си и ще изчезнат в оживените улици в следобеда, преди да има възможност да ги попита нещо. Да бъдеш уклончив не означава, че лъжеш, помисли си тя. Може да бъда уклончива.

— Смятаме, че вчера от този парк е изчезнало едно момиче. Ако ни отделите пет минути, бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

Изминаха една-две секунди и после всички започнаха да говорят едновременно — първо помежду си, а после на Клеър, която не разбра нито една дума. Три от децата се разплакаха не за друго, а защото не можеха да надвикат възрастните. Клеър вдигна ръце.

— Моля всички да млъкнат!

Разпищя се четвърто дете. От другата страна на парка излая куче, последвано от друго и после още две. За няколко минути те се включиха сред гласовете в оглушителната врява.

— Достатъчно! — извика Клеър с тон, който обикновено пазеше за гаджетата си, преди да сложи край на връзката и да ги изпрати да си вървят по живо по здраво.

Възрастните млъкнаха и децата бързо ги последваха. Всички освен едно пълничко момченце, което стоеше до климушката. Детето продължи да плаче с хълцащи ридания. Лицето му беше яркочервено и изцапано със сополи и сълзи.

Жената със сивия пуловер взе на ръце дъщеря си и леко я залюля.

— Някой я е отвлякъл от тук? Ние като група правим всичко възможно да държим под око децата. Кварталът е хубав, но човек вече не знае с кого си има работа. Навъдиха се много откачалки. — Жената млъкна за секунда и после отвори широко уста от почуда. — Да не би да са отвлекли момиченцето на семейство Андерсън? Не съм виждала Джули и майка й цял ден. Тя е такова симпатично дете. Надявам се, че не й се е случило нищо…

Клеър вдигна ръка.

— Не е дете.

Сред тълпата се разнесе тих шепот на облекчение. Жената със сивия пуловер хвърли на другите поглед, който казваше: "Аз ще се заема", и отново се обърна към Клеър:

— Тогава кого?

Тя очевидно беше Кралицата на майките, защото групата й се подчиняваше. Дори плачът на децата започна да стихва.

Клеър зареди на телефона си снимката, която й беше изпратил Клоз, и я показа на жената.

— Името й е Емъри Конърс. Петнайсетгодишна. Смятаме, че вчера около шест вечерта е дошла да тича в парка и е била отвлечена. Познавате ли я?

Жената протегна ръка към телефона.

— Може ли?

Клеър кимна и й го даде.

Жената смръщи чело, присви очи и се вгледа в екранчето, а после се обърна към тълпата.

— Мартин?

Двамата мъже стояха най-отзад в групата. Онзи вдясно, с панталон в цвят каки и официална светлосиня риза, намести очилата си с дебели стъкла на носа си и се приближи. Жената му даде телефона.

— Това е тя, нали?

Той кимна.

— Боже, казах ти, че нещо не е наред. Трябваше да се обадим на полицията.