Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Четвъртата маймуна [bg]
Четвъртата маймуна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Четвъртата маймуна [bg]

Электронная книга - «Четвъртата маймуна [bg]». Краткое содержание книги:

Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с Брам Стокър за изключително успешен дебютен роман. Книгите му са преведени в много страни, правата за Четвъртата маймуна вече са откупени от филмова и телевизионна компания. Четвъртата маймуна е надникване в най-мрачните кътчета на душата, в онази бездна, където се крие истинското аз на всеки човек, и се раждат тайни, които убиват. В продължение на пет години У4М (убиецът Четирите маймуни) тероризира гражданите на Чикаго. Полицията е безсилна, жестоките престъпления продължават… докато един ден при транспортна злополука загива човек и в джоба му намират зловеща находка: бил е напът да достави пратка, доказваща, че е похитил нова жертва, която може би още е жива… Детектив Сам Портър, главен разследващ на случая с вечно изплъзващия се престъпник, си дава сметка, че дори мъртъв, зловещият злодей не е довършил ужасното си дело. А след като намира в джоба на мъртвеца дневника му, Портър се вмъква в ума на един психопат и започва да разплита история, неподдаваща се на описание. Налага се да действа много бързо, ако иска да намери последното похитено момиче, преди то да е намерило смъртта си. Трябва да го направи, трябва поне за малко да загърби битката с личните си демони, които не му дават покой…
Четвъртата маймуна — най-гениалното начало на роман, което съм чел през годините. Този трилър никога няма да ви разочарова. Джеймс Патерсън
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147
Перейти на страницу:

Портър се намръщи.

— Стаята със странната миризма?

— Да. Те са федерални агенти. Може би ще разберат откъде идва.

Вратите на асансьора се отвориха на четвъртия етаж. Двамата тръгнаха по коридора и спряха пред вратата на апартамента на Портър.

Той пъхна ключа в ключалката.

— Мисля, че дневникът е единственото реално нещо, което Бишъп ни позволи да видим за него. Искал е да знаем какви са произходът и миналото му.

— Е, мен ме интересува само бъдещето му.

Те влязоха вътре и Портър запали лампите. Очите му се насочиха към мястото на пода, където беше паднал, след като Бишъп го наръга с ножа.

— Кой почисти?

— Клеър идва вчера. Не искахме да се върнеш у дома и да завариш цялата бъркотия и тя изтегли късата клечка. И може би така беше най-добре. Аз щях да сложа килим или някоя саксия върху него. Петната от кръв придават характер на мястото. Трябва да видиш моя апартамент.

Портър можеше само да си го представя.

— Благодари й от мое име, когато я видиш.

Наш премести тежестта си на другия крак.

— Е, кога ще се върнеш на работа?

— Вероятно след една-две седмици. — Портър бръкна в хладилника и извади бира. — Искаш ли?

— Не мога. Все още съм на работа. — Наш се обърна към вратата. — Ще се отбия утре.

— Не е необходимо да ме проверяваш. Ще се оправя. Всичко ще бъде наред.

Наш се усмихна и кимна:

— Знам. Лека нощ, Сам.

— Лека нощ, Брайън.

Наш излезе и Портър заключи вратата и махна капачката на бирата. В леденостудената бира имаше нещо, което правеше всичко да изглежда по-добре.

От ъгловата масичка го гледаше снимката на Хедър. Той се приближи до нея и погали с пръст лицето й.

— Липсваш ми, бонбонче. — Взе новия си мобилен телефон и започна да набира гласовата й поща, но после го остави. — Приятни сънища, красавице.

Той изпи бирата, остави бутилката на масата и тръгна към спалнята.

Отначало не видя малката бяла кутия, поставена в другата страна на леглото, а когато я забеляза, помисли, че си въобразява, но тя беше там, малка бяла кутия, завързана с черна връв. Ръката му инстинктивно се стрелна към оръжието му, но Портър осъзна, че пистолетът не е в него.

Той заобиколи леглото и взе кутията, опитвайки се да успокои треперещите си ръце. Знаеше, че трябва да си сложи ръкавици; но му беше все едно. Дръпна връвта и я пусна на пода. Махна капака и погледна вътре.

Върху подложка от памук беше сложено човешко ухо. Плътта беше осеяна с пиърсинги — шест диамантчета и четири малки халки. Беше отрязано гладко, с хирургична точност. Памукът беше изпъстрен с кафяви капчици засъхнала кръв.

На вътрешната страна на долната месеста част на ухото с черни букви беше татуирана думата "филтър".

Портър го позна веднага. Тарек беше посочил татуировката в Петдесет и първи участък.

На вътрешната страна на капака с тиксо беше залепена бележа, надраскана с почерка на Ансън Бишъп.

Сам,

Това е малък подарък от мен за теб…

Съжалявам, че не го чу как пищи.

Какво ще кажеш да ми върнеш услугата?

Малка размяна на услуги между приятели.

Помогни ми да намеря майка си.

Мисля, че е време с нея да си поговорим.

Б

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)