Четвъртата маймуна [bg]

Бях втрещен.

Баща ми кимна доволно.

— Това може би е най-хубавата яхния с говеждо месо, която си правила. Ти си кулинарна магьосница, скъпа моя.

— Може ли да ме извините? — попитах. Стомахът ми се свиваше.

Мама и татко се обърнаха към мен, докато дъвчеха горкия господин…

От мазето се чу тихо стенание.

Баща ми и аз се обърнахме по посока на звука. Майка ми не помръдна. Продължи да се храни, втренчила очи в чинията си.

— Какво беше…

И после се чу пак, този път непогрешимо стенание на мъж долу.

Татко стана.

— Чу се от мазето.

— Трябва да довършиш вечерята си, мили.

Баща ми бавно тръгна към вратата, която водеше към мазето.

— Какво става? Кой е там?

— Яхнията ти ще изстине. Никой не обича студена яхния.

Скочих и застанах зад татко, който протегна ръка към валчестата дръжка на вратата и превъртя протрития месинг.

Не исках да слизам в мазето. Стълбите бяха стръмни и скърцаха и под най-малката тежест. Стените бяха влажни и мръсни. Таванът беше убежище на повече паяци, отколкото гората зад къщата ни. Осветлението се състоеше само от една гола електрическа крушка, окачена в средата на помещението. Все се страхувах, че ще угасне, докато съм там долу. Ако това се случеше, нямаше как да избягам. Щях да остана затворен там завинаги и паяците щяха да се спуснах върху мен един по един.

В мазето живееха чудовища.

Баща ми отвори вратата и запали лампата. Крушката озари с жълтеникава светлина основата на дългото стълбище. Пак се разнесе стенание. Този път по-силно и по-настойчиво.

— Стой тук, шампионе.

Увих ръце около него и поклатих глава.

— Не слизай там долу, татко.

Той смъкна ръцете ми.

— Стой тук горе с майка си.

Мама все още седеше до масата за хранене и си тананикаше някаква мелодия. Мисля, че беше песен на Ричи Валънс.

Баща ми тръгна надолу по стълбите. Беше ги преполовил, когато реших да го последвам.