Четвъртата маймуна [bg]

— Какво правиш, шампионе?

Сигурно беше свалил гюрука по някое време, защото косата му беше накриво. Добре поддържаната му прическа "помпадур" никога не беше накриво. Той прокара пръсти през гъстата си грива и всичко отново беше наред.

Погледнах нервно към нашата къща. Бяха минали часове, но господин Картър не беше излязъл. Госпожа Картър също беше изчезнала, но аз бях благодарен за това. Да плаче на предната веранда не подобава на една дама, дори ако е красива като госпожа Картър.

— Гладен съм — каза баща ми. — Ти гладен ли си? Обзалагам се, че майка ти ни е приготвила истинско пиршество. Хайде да влезем вътре и да похапнем нещо. Какво ще кажеш?

Татко разроши косата ми с яката си ръка. Дръпнах се, но той го направи отново, като този път се изкикоти.

— Хайде, шампионе.

Баща ми взе куфарчето си, хвана ме за рамото и ме поведе към къщата.

Стомахът ми се присви и си помислих, че може да повърна курабиите, които бях изял, но чувството премина. Опитах се да вървя бавно, за да забавя татко, но усилията ми не се увенчаха с успех. Той ме дърпаше след себе си.

Качихме се по задните стъпала и баща ми бутна вратата на кухнята. Усетих, че някой ме гледа. Обърнах се за момент и видях, че госпожа Картър стои на прозореца и ни наблюдава. Държеше нещо до лицето си. Приличаше на торбичка със замразен грах.

Майка ми стоеше пред умивалника и бършеше чинии. Когато влязохме, тя се усмихна сърдечно и леко целуна татко по бузата.

— Как мина денят ти, мили?

Баща ми също я целуна и остави куфарчето си на плота.

— О, едно и също… Нещо ухае чудесно. Какво е? — Той вдъхна дълбоко мириса и се приближи до голямата тенджера на печката.

Мама уви ръце около него.

— Сготвих яхния с говеждо месо, любимата ти! Какво друго може да бъде?

Очите ми трескаво се стрелкаха насам-натам — кухнята, дневната, коридора. Вратите на двете спални и на банята бяха отворени. Нямаше следа от господин Картър. Знаех, че той не е излизал. Бях сигурен. Нямаше как да не мине покрай мен и…

— Е, ухае вкусно — каза напевно баща ми. — Защо не сложиш масата, шампионе? Аз ще си налея нещо хубаво с лед.

Мама ми се усмихна.

— Прибори и дълбоките чинии за супа от сервиза, миличък. Онзи хубавия, червения.

Сигурно бях ококорил очи, големи като палачинки, но майка ми, изглежда, не забелязваше това. Тя започна да си подсвирква, надяна готварски ръкавици и занесе тенджерата с яхнията на масата за хранене.

Застанах вцепенен за момент, приковал поглед в нея, а после отидох до чекмеджето със сребърните прибори и извадих три супени лъжици. Въпреки че бях пораснал много през изминалата година, пак не можех да достигна шкафа с дълбоките чинии. Имахме малка стълба в кухнята за такива случаи. Качих се, взех три дълбоки чинии и продължих да нареждам масата.