Тихият палач [bg]

— Така изглежда. Вашите две убийства са свързани с това, което имаме тук, да не говорим за другите странни неща, които се случват — отвърна Марино и тогава си дадох сметка, че говори с детектива от Мористаун Джак Къстър. — Да си чувал нещо за сив пикап във вашия район? С лого на фирма на вратата?

— Странно, че питаш. Не сив, а бял. Нещо като товарно такси под наем, но без лого. Неголям пикап, може би с багажник от два метра. Май ти казах за него онази вечер, когато се напи яко в „Сона“. О, да. Затова не помниш. — Джак Къстър имаше добродушен баритонов глас с тежък характерен за Ню Джърси акцент. — Мисля, че пи „Блитъринг Идиът“.

— „Скал Сплитър“ тъмно, сигурен съм. — Лицето на Марино стана като маска. — Какво имаш да ми кажеш за белия пикап?

— В деня преди Джули Истман да бъде застреляна, докато чака ферибота в Еджуотър, пикапът, за който ти говоря, е забелязан на строителна площадка, която е затворена. От там отишъл на паркинга на ферибота.

— Като че ли има само един бял пикап в цял Джърси — отбеляза Марино.

— Причината точно този да привлече внимание, е, че ударил кола и изчезнал със скоростта на светлината. Две неща събудиха интереса ми след убийството. Останало парче боя по другата кола показа, че пикапът е бил пребоядисван многократно и че регистрационният му номер е на името на мъртвец. Между другото — от Масачузетс.

— Господи! — възкликна Марино. — Номерът е на името на фирма, предполагам.

— Не. Обикновен номер на частно лице. Очевидно откраднат от личен автомобил, над трийсетгодишен понтиак, който е пратен в автоморга през ноември, което обяснява и защо собственикът е мъртъв.

— Някой снимал ли е пикапа?

— Ако е, не ни е съобщил. — Гласът на Къстър се чуваше силно по високоговорителя. Марино превключи на задна скорост. — Човекът, чиято кола е ударил, му е записал регистрационния номер. Описа го като „бял пикап в движение“, но не е видял шофьора добре, бил някой си с шапка и очила.

— Не звучи като този тук при нас — каза Марино. — Вероятно гоним вятъра.

— Ако не беше гоненето на вятъра, щеше да се наложи да си намеря работа.

— Утре там ли ще си, ако с докторката решим да се отбием? — Както обикновено Марино не си направи труда първо да ме попита. — Трябва да сравним информацията и да видим дали не можем да определим от какво разстояние стреля този психар.

— Странно, че споменаваш и това. Имам хипотеза и измислих начин да я тествам. Особено сега, след като вие се сдобихте с патрон в сравнително добро състояние.

— Това е новина за мен. Но още не сме ходили до нейния кабинет. Не сме имали време за патрона.

— Лиз Райтън ми прати снимка — каза Къстър. — Стрелецът е десняк. Едно завъртане на куршума на десет инча, патрони от мед, пет нареза на дулото със завит водещ ръб. Мисля си за 308 с ужасно точно дуло като на „Кригер Мач“. Не е ловна пушка. Трудно се стреля без опора с нея. Трябва да я сложиш на стойка или на торба, пълна с пясък, ориз, царевица, нещо такова.