Предатели [bg]

— Затова сме дошли. За да открием отговора на този въпрос. Започвам да подозирам, че Бъркшър е била човек, който внимателно е обмислял всеки свой ход. Да използваме това за отправна точка и да видим къде ще ни отведе.

Зад къщата имаше малка барака, която играеше ролята на гараж. В нея откриха хондата.

— Предполагам, че ще се нуждаем от заповед за обиск, за да можем да претърсим къщата и колата — отбеляза Милиган.

— Единственият човек, който би могъл да възрази, е мъртъв — отвърна Декър. Хвана дръжката на шофьорската врата, но тя се оказа заключена. — Сигурно ключовете са в къщата — предположи той.

Двамата с Милиган отидоха до предната врата, която също беше заключена.

Декър я подпря с масивното си рамо и след миг тя се отвори.

Когато влязоха вътре, старите дъски на пода изскърцаха заплашително под краката им. Миришеше на плесен и беше доста студено.

Милиган посочи камината в дневната.

— Предполагам, че това е единственият източник на топлина.

— Не, отзад видях резервоар за гориво, а ей там до стената има радиатор, но не мисля, че работи.

Обиколиха и трите стаи. В кухнята видяха празен допотопен хладилник, малка печка и потънала в мръсотия мивка. Декър пусна водата и от чешмата потече ръждивокафява струя.

Огледа и банята. В нея имаше тоалетна, напукано огледало и руло тоалетна хартия, закачено на поставка на стената. Ваната и душът не бяха отделени със завеса, а линолеумът беше напукан на безброй места. Декър дръпна кранчето на тоалетната. Не се случи нищо. Натисна ключа за осветлението. Отново нищо.

— Добре, съмнявам, че е живяла тук — каза той. — Няма вода, банята не е в ред…

Милиган се огледа.

— Чудя ли дали изобщо къщата е собственост на Бъркшър. Изглежда изоставена. Може да я е използвала като скривалище.

— А това повдига въпроса от кого се е криела. И защо човек, който се крие, ще си купува апартамент за милиони долари и скъп автомобил, ще работи в училище и ще се грижи за болните в хоспис? Всичко това те излага пред погледите на много хора.

— Жена ми е учителка. Тя обожава да работи с деца, но ако имаше милиони в банката, най-вероятно щеше да се захване с нещо друго.

— На кой клас преподава?

— На осми. Точно на тази възраст, когато хлапетата се превръщат от невинни сладки дечица в неуправляеми тийнейджъри и попадат в плен на емоционалните драми и бушуващите хормони. Има дни, в които тя се прибира у дома изцедена.

— Според мен заплащането на учителите е недостатъчно — каза Декър.

Видяха дървени стъпала, които водеха към влажната изба отдолу. Подът там беше пръстен. Милиган извади фенерче и освети помещението.

Зад огромните паяжини имаше дъски, поставени върху бетонни блокчета така, че да образуват стелажи. Върху тях бяха наредени кашони, които започваха да гният. Декър отвори всичките, а Милиган освети съдържанието име фенерчето си.

— Боклуци — обяви Милиган, след като огледа старите лампи, прокъсаните списания и нащърбените чинии и чаши. — Обзалагам се, че всичко това е принадлежало на предишните собственици на имота.