Предатели [bg]

Милиган кимна.

— Предполагам, че си прав. Но въпреки всичко си е купила скъпия апартамент и колата.

— Това показва, че е обичала лукса. А може да се е наслаждавала на двойствения си живот. Може това да я е изпълвало с адреналин.

Декър продължаваше да се оглежда. Насочи вниманието си към отпечатъците в пръстта. А после вдигна глава към новите дъски на импровизирания стелаж. И към новите панти на вратата.

Миг по-късно се отблъсна от стената и хукна към стълбите.

— Декър! — извика Милиган и се втурна след него.

Когато Милиган стигна вратата на избата, Декър вече бе изчезнал по коридора. Милиган го откри в банята.

— Какво има? — попита Милиган.

— Защо ти е тоалетна хартия, ако тоалетната не работи?

Декър се пресегна и откачи рулото от поставката. Сложи го на мивката и го огледа. Тръбичката, която минаваше през рулото, бе съвсем стандартна, с пружина, която да държи двата края опрени в поставката, монтирана на стената.

Декър раздели двата края и в дланта му изпаднаха ключове за кола.

— Хондата — каза той. После надзърна в тръбичката. — Има и още нещо.

Бръкна в кухината и извади флашка.

— По дяволите, Декър, май удари джакпота!

— Да намерим компютър и да проверим.

— Звучи добре.

Излязоха навън. Декър извади ключовете за хондата и каза:

— Ще докарам колата. Не открихме нищо в апартамента ѝ, да се надяваме, че в колата ще намерим нещо, което да ни помогне. — Вдигна флашката и добави: — А това може да отговори на всичките ни въпроси.

Двамата се разделиха и Милиган се качи в служебния си автомобил.

Декър се настани зад волана на хондата. От пръв поглед беше преценил, че колата е на повече от петнайсет години. Отвори жабката и откри сервизната книжка, която потвърди, че е познал — беше на седемнайсет години.

Милиган потегли пръв по черния път, който водеше към асфалтираното шосе. Високите дървета, които растяха нагъсто от двете страни на пътя, и сивите облаци създаваха мрачна атмосфера.

Когато Декър погледна напред, Милиган вече бе излязъл на асфалта и натиснал газта. Декър потегли по черния път.

— По дяволите!

Колата се тресеше.

Декър спря, излезе и видя, че предната гума е спукана. Погледна отново към пътя. Милиган не се виждаше. Извади телефона си, за да се свърже с него и да му каже какво се е случило.

Не успя, защото в района нямаше покритие.

— Мамка му!

Декър отвори багажника. Надяваше се, че Милиган ще забележи най-после, че хондата не го следва, и ще се върне.

Извади крика, кръстатия ключ и резервната гума.

Видя дупката от куршума едва когато коленичи до предната гума. Посегна към пистолета си, но ударът го изпревари. Декър полетя напред, удари лицето си в бронята и се просна странично на земята.