Родена магьосница

— Не лъжа — каза Ейвран. — И не съм луда. Не може да мислите, че съм луда. Няма да ме затворят в клетка като Корман Гаргата.

— Вярваме ти — каза Йоме и се усмихна мило. Никога не беше чувала за Корман Гаргата. Но понякога нищо не можеше да се направи с един луд и такива окаяни същества ги затваряха за тяхно добро, с надеждата, че времето ще изцери умовете им.

— Знам, че не си луда — каза Габорн. Като че ли искаше да я измъкне обратно от черупката, в която се беше свила. — Значи халите си говорят с миризми?

— И четат и пишат, освен това.

Йоме се слиса. Никога не беше подозирала такова нещо.

— Но защо никога не сме виждали тяхното писмо? — попита Габорн.

— Защото те пишат с миризми. Оставят миризми, написани по камъните, по всяка своя пътека. Така най обичат да си приказват. Всъщност за една хала е по-лесно да напише съобщение, отколкото да си говорят лице в лице.

— Защо? — попита Габорн.

Ейвран се помъчи да обясни.

— За една хала светът е миризма. Вашето име и вашата миризма са едно и също, така че за да каже една хала „Габорн“, трябва просто да направи вашата миризма.

— Звучи съвсем просто — каза Габорн.

— Просто е, но и не е. Представете си, че си говорим и вие ми казвате: „Ейвран, много красиви ботушки от заешка кожа носиш. Откъде си ги взе?“ И аз кажа: „Благодаря, намерих ги край пътя, и никой не каза, че са негови. Затова сега са мои.“

— Когато си говорим така, всяка дума, която изричаме, излиза от устата ни и остава за миг във въздуха. После тя сама заглъхва. Така нашите думи са низ от звуци, които излизат от нас. Но при халите думите не изчезват сами. Всички тези миризми, всички тези думи просто увисват във въздуха… докато не ги изтриеш.

— И как става това? — попита Бинесман. Всички в свитата на Габорн се струпаха около Ейвран, сякаш беше някой велик схолар в Къщата на Разбирането. Ловяха всяка нейна дума.

— След като създам всяка миризма, трябва да направя обратната й, не-миризмата, която я изтрива.

— Какво?… — Бинесман зяпна. — Казваш „аз“. Но имаш предвид халите, нали?

— Да, имам предвид, че халите правят не-миризмата.

— Отрицателното на миризмата ли? — попита Габорн.

— Да — отвърна Ейвран малко колебливо, сякаш не беше чувала досега думата „отрицателно“.

— Значи като кажа думата „Габорн“, аз трябва да създам миризма, която означава „не-Габорн“, преди да го изрека отново. Трябва да махна от въздуха думата „Габорн“.

— Но това понякога е доста трудно — каза Ейвран. — Ако изкрещя думата, ако направя миризмата много силна, трябва после да я открещя. И колкото по-далече си, толкова по-трудно ти е да разбереш съобщението ми. Затова халите се научават да си говорят, когато са близо, да си говорят тихичко, да правят миризми, които са толкова слаби, че други животни дори не могат да ги подушат. Те са просто като шепот, който се носи из въздуха.

— Чакай малко — намеси се един от лордовете. — Казваш, че трябва да накараш тази дума да изчезне. Но защо просто не направиш всички миризми наведнъж? Човек може да влезе в една стая и да подуши морковите, телешкото и ряпата, които врят в тенджерата едновременно.