Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
— Но доколкото ми е известно, той очаква вашето завръщане от много хилядолетия. Изглежда, че доста набързо сте заминали оттука.
— ЗАМИНАЛИ оттука? — удиви се Зейфод. — Я не се прави на интересен! Че ние току-що пристигнахме тука!
— Това е така, сър — упорстваше сервитьорът, — но преди да пристигнете тука, сър, изглежда, сте заминали оттука.
Зейфод се замисли над това с едната си глава, после и с другата.
— Искаш да кажеш — продума той, — че преди да пристигнем тука, ние сме заминали оттука?
„Чака ме една трудна нощ“, помисли си сервитьорът.
— Точно така, сър — отговори той.
— Кажи на психоаналитика си да ти взема допълнително за опасен труд — посъветва го Зейфод.
— Не, чакай малко — обади се Форд, като отново се появи изпод масата. — Къде по-точно се намираме?
— Ако трябва да бъда абсолютно точен, сър, на Фрогстар, Свят В.
— Но ние току-що заминахме оттам — възмути се Зейфод. — Заминахме оттам и дойдохме в Ресторант „На края на Вселената.“
— Да, сър — каза сервитьорът, усещайки, че финалът е вече близо и победата ще е негова, — единият е построен върху останките на другия.
— Ооо — каза Артър прозорливо, — значи сме пътували във времето, но не и в пространството.
— Слушай, полуеволюирала човекоподобна маймуно — сряза го Зейфод, — защо не идеш да се качиш на някое дърво?
Артър се наежи.
— А ти върви да си блъснеш главите една в друга, четириоко чудовище такова — посъветва го той.
— Знаете ли, сър — обърна се сервитьорът към ЗейФод, — вашата маймуна ме е разбрала правилно.
Артър започна да заеква от бяс и не успя да каже нищо обидно, нито пък свързано.
— Направили сте скок напред от… струва ми се, петстотин седемдесет и шест милиарда години, без да се помръднете от мястото си — поясни сервитьорът с усмивка. Изпитваше прекрасното чувство, че най-сетне е успял да се наложи, и то при нищожни шансове за успех.
— Ами да! — извика Зейфод. — Сега го разбрах. Заповядах на компютъра да ни закара до най-близкото заведение за обществено хранене и той е сторил точно това. Като изключим тези петстотин седемдесет и шест милиарда години, ние изобщо не сме се помръдвали. Много умно от негова страна.
Всички се съгласиха, че е много умно от негова страна.
— Но кой е — каза Зейфод — този образ, дето ме търси по телефона?
— Абе какво стана с Марвин? — попита Трилиън.
Зейфод плесна с ръце главите си.
— Андроида параноид! Оставих го да се вайка на Фрогстар, Свят В.
— Кога беше това?
— Ами, ъъъ, преди, струва ми се, петстотин седемдесет и шест милиарда години — отвърна Зейфод. — Хей, ъъъ, шефе, я ми подай жицата.
Веждите на дребния зелен сервитьор затанцуваха по челото му от объркване.
— Не ви разбрах, сър? — смотолеви той.
— Телефона, келнер — каза Зейфод и го грабна от ръката му. — Тюю, толкова сте изостанали тука, че се чудя как ви има още.
— Да, сър.
— Хей, Марвин, ти ли си? — извика Зейфод в слушалката. — Как си, момчето ми?
Настъпи дълго мълчание, преди да се чуе един глух, тънък глас.
— Би трябвало да знаете, че се чувствам много потиснат — каза гласът.
Зейфод закри слушалката с ръка.
— Марвин е — обяви той.
— Хей, Марвин — продължи той по телефона, — тука е страшно весело. Ядене, пиене, малко лични обиди и Вселената пред изфирясване. Къде мога да те намеря?
Отново настъпи мълчание.
— Не е необходимо да се преструвате, че се интересувате от мене — каза Марвин накрая. — Много добре знам, че съм само един жалък робот.
— Окей, окей — каза Зейфод, — но къде си?
— „Включи на заден основния двигател, Марвин“, ето това чувам аз, „отвори входната камера номер три, Марвин. Марвин, би ли могъл да вдигнеш онази хартийка?“ Мога ли да вдигна онази хартийка! Аз, дето имам мозък, голям като планета… а те ме карат да…
— Да, да — каза Зейфод със съчувствие, което изобщо не личеше.
— Но вече свикнах да ме унижават — не спираше да се окайва Марвин. — Мога дори да отида и да си пъхна главата в кофа с вода, ако искате. Искате ли да отида и си пъхна главата в кофа с вада? Приготвил съм една. Момент.
— Ъъъ, хей, Марвин… — опита се да го спре Зейфод, но беше твърде късно.
От слушалката долитаха далечни тъжни подрънквания и бълбукания.
— Какво казва? — попита Трилиън.
— Нищо — отвърна Зейфод, — сега си мие главата.
— И така — заговори Марвин отново, като леко клокочеше, — надявам се, че съм ви доставил удоволствие…
— Да, да — каза Зейфод, — а сега би ли ми казал къде се намираш?
— На паркинга съм — каза Марвин.
— На паркинга ли? — изненада се Зейфод. — Какво правиш там?