Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
— Хотблек? — изсъска телохранителят.
И отново съвсем естествено Хотблек Десиато нищо не каза. Свръхестествено обаче все пак реагира.
На масата пред него една винена чаша започна да звънти и една вилица се издигна около инч, и почука по чашата. След това отново се върна на масата.
Телохранителят изгрухтя доволно.
— Време е да тръгваме, мистър Десиато — измърмори телохранителят. — Не ми се ще да се блъскаме в навалицата, особено във вашето състояние. Трябва да сте свеж и отпочинал за следващия си концерт. Имаше страшно много публика за него. Една от най-добрите. На Какрафон. Преди петстотин седемдесет и шест милиарда и два милиона години. Нали чакаш с огромно нетърпение да беше излязъл на сцената?
Вилицата отново се надигна, спря се, заклати се нерешително и пак се върна на мястото си.
— Хайде де — подкани го телохранителят, — доколкото си спомням, ще бъде страшен концерт. Направо ги уби.
Ако можеше да го чуе, д-р Дан Стрийтменшънър щеше да получи апоплектичен удар.
— Номерът с черния кораб, който се забива в слънцето, винаги ги шашва, а новият е истински красавец. Яд ме е, че трябва да загине. Като слезем долу, ще включа черния кораб на автопилот, а ние ще си тръгнем с лимузината. Окей?
Вилицата чукна по чашата в знак на съгласие, а виното в нея тайнствено изчезна.
Телохранителят изкара количката с мистър Хотблек Десиато от Ресторанта.
— А сега — извика Макс от средата на сцената — настъпва мигът, който всички ние очакваме! — и вдигна ръцете си нагоре.
Зад него оркестърът съвсем побесня — тимпаните лудо забиха, синтострунните инструменти нададоха вой. Макс се бе скарал с тях по този повод, но те твърдяха, че според техния договор точно това трябва да правят. Импресариото му трябваше да уреди този въпрос.
— Небесата започват да врат! — крещеше той. — Всемирът пропада в нищото с кански писък! След двадесет секунди само ще настъпи краят на цялата Вселена! Ето, светлината на безкрая вече не връхлита!
Около тях разрухата бушуваше с грозна сила — в този момент едва доловимо се чу далечен, идещ сякаш от безкрая глас на тромпет. Макс се обърна и хвърли злобен поглед на оркестъра. Ни един от тях обаче не свиреше на тромпет. Изведнъж на сцената до него се изви и заблещука струйка дим. Сега прозвучаха повече тромпети. Над петстотин пъти Макс бе участвал в този спектакъл, но досега нищо подобно не се беше случвало. Дръпна се уплашено назад, но още докато правеше това, в струйката дим съвсем бавно се появи някаква фигура — фигурата на един прастар мъж, с дълга брада, облечен и обвит със светлина. В очите му грееха звезди, а на главата си имаше златна корона.
— Какво е това? — промълви Макс, ококорил безумни очи. — Какво става?
В дъното на Ресторанта групата богомолци с каменни лица от църквата на Второто пришествие на Великия пророк Заркуон скочиха възторжено на крака, като пееха псалми и плачеха.
Макс примигна от учудване. Протегна ръце към публиката.
— Овации, дами и господа — изрева той, — за Великия пророк Заркуон! Той дойде! Во истина дойде!
Избухнаха бурни овации, когато Макс прекоси сцената и поднесе микрофона на пророка. Заркуон се прокашля. Погледът му обходи многобройната публика. Звездите в очите му запремигаха неспокойно. Въртеше притеснено микрофона в ръцете си.
— Ъъъ… — рече той, — здравейте. Ъъъ, съжалявам, че малко закъснях. Беше страшно напрежение, все нещо изникваше в последния момент.
Изглеждаше скован от настъпилата очаквателна, изпълнена със страхопочитание тишина. Прочисти си гърлото.
— Ъъъ, как сме с времето? — попита той. — Имам ли една мин…
И в този момент настъпи краят на Вселената.
Глава 19
Едно от главните достойнства, допринесли най-много за търговския успех на онази наистина забележителна книга ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ — освен относително ниската й цена и това, че върху корицата й с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА — е нейният сбит и навремени достоверен глосар. Данните, отнасящи се до геосоциалната природа на Вселената например са коментирани много вещо от страница деветстотин тридесет и осем хиляди триста двадесет и четири и страница деветстотин тридесет и осем хиляди триста двадесет и шест; прекалено елементарният стил, в който са написани, отчасти се обяснява с факта, че редакторите, за да не изпуснат крайния срок за публикуване, преписват информацията от гърба на кутия с овесени ядки, като набързо я украсяват с няколко бележки под линия с цел да не бъдат подведени под отговорност за нарушаване на невероятно заплетените закони на галактическото авторско право.