Тайната вечеря
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната вечеря». Краткое содержание книги:
През 1497 година Леонардо нанася последните щрихи на „Тайната вечеря“. Около този стенопис се върти действието на романа на испанеца Хавиер Сиера, който смесва исторически факти с фикционални събития и герои. Разказът е от първо лице, това на отец Агустин Леире, доминикански инквизитор, изпратен в Милано по две причини: да разкрие анонимния информатор, който изпраща писма до Рим, съобщавайки, че „Тайната вечеря“ на Леонардо съдържа скрито еретично послание, а и за да разбере дали наистина това е вярно. Анонимният „доброжелател“, който се подписва като Прокобника, изпраща доклади всяка седмица, в които, освен подробни сведения за произведението на Леонардо, се съобщава, че в пъзел от седем части Леире би могъл да разкрие самоличността на Прокобника. По време на престоя си в църквата Santa Maria delle Grazie отчето се свързва с различни хора, между които и самият Леонардо, които му подсказват как да проведе по-нататъшното си разследване. Агустин отделя време и за обстоен оглед на рисунката, която е почти завършена.
Сиера нарича творбата си „разследващ роман“. Всички факти и книги, на които се позовава, са се случили и съществуват наистина. Което позволява на „Тайната вечеря“ да има претенции за увлекателно разказан и исторически достоверен роман.
— Графиньо — рече той, — напомням ви, че сама дадохте правото на синьор Леонардо да предложи темата и да ви прати ученик по негов избор.
— Да. Колко жалко, че маестрото е така зает с онази проклета картина.
— Какво да ви кажа? Маестрото ме помоли да ви нарисувам една Магдалина и аз го правя. Освен това, щом темата е избрана от него, вашето семейство би трябвало да я приеме с гордост.
— Да я приеме с гордост ли? Но нали Мария Магдалина е блудница? — възкликна тя. — Защо вашият маестро не ви възложи портрет в натура, като онзи, който направи на мен? Защо иска да опозори семейството ми с тази сянка, която ни преследва от векове?
Бернардино Луини не каза нищо. Семейство Кривели беше западащ род с венецианско потекло, и сега, разчитайки на възможностите на ателието на Леонардо, смятаха, че с един портрет, възхваляващ добродетелите на дъщеря им, ще могат да намерят добра партия за нея. И нямаше да е никак трудно с такава Магдалина. Всъщност в избора на тема за платното маестрото не се беше ръководил от други критерии, освен чисто икономически. И се възползва от сгодния случай. Като си спомни за лукавството на тосканеца, Бернардино спотаи иронията си. Дона Лукреция позираше от години в неговата bottega на улица „Маджента“, давайки живот на някои от най-забележителните му творби. И щом сега се бе съгласил да нарисуват дъщеря й като любимата спътница на Исус, сигурно скоро смяташе да я посвети в тайните си.
Нали Лукреция беше последната представителка на голям род от жени, които се смятаха за потомки на истинската Мария от Магдала. Една сага за жени със светли и нежни лица, които не винаги са съзнавали от какво потекло са, но поколения наред са вдъхновявали поети и художници.
Луини нанесе още две-три мазки с четката, мъчейки се да избягва заразителната усмивка на Елена. След туй, вглъбен, подхвана отново разговора:
— Струва ми се, че избързвате с присъдата си, синьора. Мария Магдалина… Света Мария Магдалина — поправи се мимоходом — е била една от малкото смели жени. Наричали са я casta meretrix и за разлика от останалите ученици, освен Йоан, които бягат от Йерусалим, когато разпват нашия Господ, тя го следва до подножието на Голгота. Ето, синьора, и обяснението за черепа, който държи дъщеря ви. Но освен това Магдалина е първата, на която Христос се явява, след като възкръсва, в знак на дълбоката нежност, която храни към нея.
— И защо, мислите, е направил това?
Луини се усмихна със задоволство:
— За да я възнагради за храбростта й, естествено. Мнозина сме тези, които смятаме, че като възкръсва, Исус поверява на Магдалина голяма тайна. Мария му доказва, че заслужава оказаната и почит, и винаги, когато я рисуваме, ние се опитваме да сме по-близо до тази истина.
— Като споменахте сега, се сетих, че и аз съм чувала синьор Леонардо да говори за тази тайна, макар да избягва да дава много обяснения. Без съмнение вашият маестро е човек, пълен със загадки.
— Синьора, мнозина смятат интелигентността за тайна. Може би някой ден ще я сподели с вас. Или пък ще избере дъщеря ви, за да направи това…
— От този човек може да се очаква всичко. Познавам го, откакто дойде в Милано през 1482 година, и интригите около него не престават да ме изненадват. Толкова е непредсказуем…
Лукреция замълча за миг, сякаш прехвърляше наум стари спомени. После попита с жив интерес:
— А вие не знаете ли случайно тайната на Магдалина?
Луини извърна поглед към платното.
— Помислете, синьора: истинското учение на Христос стигна до хората едва след като Господ извървя пътя до Голгота и възкръсна с помощта на Отеца. Едва тогава се увери напълно в съществуването на Царството небесно. И като се върна от мъртвите, кого срещна първо? Мария Магдалина, единствената, която има смелостта да го чака, въпреки заповедите на синедриона и на римляните.
— Ние, жените, винаги сме били по-смели от мъжете, маестро Луини.
— Или по-безразсъдни…
Елена продължаваше да мълчи и да следи с интерес разговора. Ако не беше добре разпалената камина точно зад гърба й, отдавна щеше да се е простудила.
— Възхищавам се като вас на упорството на жените, графиньо — рече Бернардино, взимайки отново четката. — Затуй трябва да знаете, че след това разкритие Мария Магдалина придобива още по-забележителни дарби.
— Така ли?
— Ако някой ден ви бъдат разкрити, ще видите колко вярно са отразени те в портрета на вашата Елена. И тогава ще бъдете повече от доволна от това платно.