Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
Извиних му се заради хората, с които бяхме в един строй.
Сред своите
— Ти ми разказа за сблъсъците си с РУОП. А случвало ли ти се е да разработваш своите структури, на ФСБ?
— Ето един случай. През 1996 година от оперативен източник, внедрен в солнцевската групировка, беше получена информация, че от складовете на вътрешни войски се продава оръжие. Бандитите установили контакт с един от прапоршчиците.
Попитахме агента как да влезем там легално. Той казва: „Хайде да ви свържа с прапоршчика — ще му кажа, че искате да купите оръжие.“
Отиваме в Главното управление на вътрешните войски при МВД на РФ на улица „Красноказарменная“. Излиза един цивилен, качва се в колата. Агентът ни представи като бандити, които се нуждаят от оръжие.
Прапоршчикът се оказа шофьор на командващия вътрешните войски при МВД. Обясни ни, че сега в складовете има оръжие и той спокойно може да изнесе: никой не преглежда колата на командващия. Тогава го попитахме колко струва бройката. Той отговори: „Хиляда и петстотин долара за автомат Калашников.“ Попитах го какво друго дават към автомата. Прапоршчикът каза: „Два пълнителя, почистване, смазване.“ — „Чистенето и смазването не ни интересуват, трябва ни за еднократна употреба — обясних аз. — А имате ли заглушители, прибори за нощно виждане?“ Той отговори, че всичко е възможно срещу допълнително заплащане. Тогава поръчахме три автомата, спешно. Уговорихме се за понеделник, когато той е на смяна.
Преди тази среща и поради обстоятелството, че вътрешните войски са обект на Управлението за военно контраразузнаване по вътрешните войски, уведомихме ръководството на управлението и ни дадоха оперативни сътрудници, които трябваше да установят този прапоршчик. Седяха в колата и ни наблюдаваха.
Още при първата среща той ни продаде патрони и по принцип вече беше извършил престъпление, можехме да го арестуваме. Но трябваше да установим какво е оръжието и от кой склад ще бъде изнесено. Купените патрони дадохме на офицерите от отдела за военно контраразузнаване, за да установят от коя партида са и откъде са изнесени.
Оставих на прапоршчика своя пейджър. В понеделник чрез него той поиска да му се обадя. Обаждам се и той казва:
„Не мога да се срещна с вас, уволняват ме.“ Попитах: „Защо?“ — „Просто майорът дойде при мен и ми каза, че съм търгувал с оръжие и съм уволнен.“
Тогава разбрах, че някой ни е издал. Обадих се на заместник-началника на Управлението за военно контраразузнаване по вътрешните войски генерал Гушча и му разказах какво се е случило. А той спокойно ми казва: „Да, ние съобщихме. А вие какво искате?“ — „А защо не ни уведомихте? Ами ако бяхме отишли на срещата? И бандитите от Солнцево бяха хвърлили граната по колата? Защо сте съобщили на него, а на нас — не?“
Ето колко лесно бяха предупредили крадеца, че контраразузнаването на ФСБ го е засякло и в никакъв случай не бива да изнася автомати за продажба, инак ще го арестуват.
На всичко отгоре Гушча ни упрекна: „Защо сте толкова кръвожадни? Дай ви само да пълните затворите. Разбираш, че заплатите на нашите прапоршчици и офицери са малки — затова крадат.“
„Юрий Андреевич — възмутих се аз, — и ние получаваме жалки заплати. Да не би да ни съветвате да се захванем с поръчкови убийства?“ А той се разприказва за честта на пагона и какъв щял да бъде резонансът, ако се разберяло, че шофьорът на командващия вътрешните войски е продавал оръжие.
Чакайте — вече се развиках в слушалката, — какво общо има общественият резонанс? Каква чест на пагона? Той вече е продавал оръжие. С него солнцевската банда ще убива хора. Ние трябва да открием къде е отишло оръжието. Какво правите вие?
Докладвах за това на директора на ФСБ Ковальов. Но не бяха взети никакви мерки.
— Случвало ли се е все пак да арестуват някого от ФСБ по ваша разработка?
— Рядко, но се случва — най-често поради междуособици вътре в самите спецслужби или някакви други интриги.
Имаше един такъв случай през 96-а година. При Гусак отива сътрудникът от шести отдел Горлатих.
— Какво представлява шести отдел?
— Извънщатна антитерористична група… Този Горлатих пита: „Вие освобождавате заложници, нали? Имам информация, че в Москва е отвлечен един гражданин. Бандитите са го закарали в Тула и изнудват баща му за пари. Това нали е по вашата линия. Хайде да те запозная с жалбоподателя.“ И Горлатих довежда един член-кореспондент на Академията на науките. Преди седмица бандитите отвлекли сина му, взели му автомобила и оръжейна колекция. И искат откуп за сина. А негов приятел, служителят от ГРУ19 Мироничев, го запознал с Горлатих. И ето че го доведоха в нашия отдел.
19
Главно разузнавателно управление. — Б.а.