По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Направих всичко, което ми казаха — обади се Лейн, като говореше най-вече на себе си.
Никой не реагира.
Мъжът изненада временните си гости, като пристъпи към прозореца, а не към вратата. Изненада ги още повече, защото изчегърта с нокът ръба на лепенката, с която беше закрепен платът за стъклото. Мъжът отлепи скоча и повдигна плата, така че на прозореца се появи продълговато късче от Ню Йорк. Знаменитата нощна гледка на града. Стотици хиляди светещи прозорци, които блестяха на фона на мрака като ситни диаманти, разпилени по тъмно кадифе. На света няма друго такова място.
— Знам, че обичате тази гледка — каза човекът. — Но сега се сбогувайте с нея — добави той. — Защото никога повече няма да я видите.
По средата на втория час Лейн се обърна към Ричър и каза:
— В кухнята има храна. Яж, ако искаш.
После се усмихна бегло и безрадостно и поясни:
— Ако трябва да бъда точен в логическо отношение, в кухнята има храна, независимо дали искаш, или не.
Ричър не искаше храна. Не беше гладен. Скоро беше изял един хотдог. Но пък му се щеше да се махне някъде по-далеч от дневната. Това беше сигурно. В стаята цареше такава атмосфера, все едно осем мъже се бяха събрали около смъртен одър. Така че се изправи и каза:
— Да, благодаря.
Ричър тихо влезе в кухнята. Никой не тръгна след него. На кухненския плот имаше мръсни чинии и десетина полупразни кутии с китайска храна. Храната беше студена и лепкава, със силна миризма. Ричър не я докосна, а седна на високо столче пред плота. Погледна надясно, през отворената врата на кабинета. Виждаше снимките на бюрото. Ан Лейн, същата като сестра си Пати. И Кейт Лейн, която с любов гледаше към детето, изрязано от снимката.
Ричър се вслуша. От дневната не идваха никакви шумове. Никой не помръдваше. Той стана от столчето и влезе в кабинета. За момент застана неподвижно. Бюро, компютър, факс, телефони, шкафове с папки, етажерки.
Започна с етажерките.
Бяха общо пет-шест метра дълги. На тях бяха подредени телефонни указатели, ръководства за експлоатация на огнестрелни оръжия, история на Аржентина в един том, книга със заглавие „Глок: новата вълна в бойните пистолети“, будилник, керамични чаши, пълни с химикалки и моливи, и атлас на света. Атласът беше стар. В него все още го имаше Съветския съюз. И Югославия. Някои от африканските държави бяха със старите си колониални имена. До атласа имаше дебел визитник, в който сигурно имаше петстотин картички с имена, телефонни номера и кодове за военна специализация. Повечето хора бяха със специалност 11-Б. Пехота. Близък бой. Ричър отвори наслуки на „Г“ и потърси Картър Грум. Нямаше го. После провери „Б“ за Бърк. И него го нямаше. Това очевидно беше базата данни за второстепенни войници. Някои от имената бяха зачертани с черна линия и в ъгълчето на картичката пишеше „УВА“ или „ИВА“. „Убит по време на акция“ или „Изчезнал по време на акция“. Но всички останали имена все още бяха в играта. Почти петстотин мъже, а може би и жени, готови за действие и в очакване да ги повикат на работа.
Ричър върна визитника на мястото му и докосна мишката на компютъра. Твърдият диск се задейства и на екрана се появи прозорец с искане за парола. Ричър хвърли поглед към отворената врата и опита с „Кейт“. Не стана. Той пробва с „05ЛейнЕ“, военното съкращение за „полковник Едуард Лейн“. Пак не стана. Ричър сви рамене и се отказа. Паролата сигурно беше рожденият му ден или служебният му номер от армията, или името на футболния му отбор от гимназията. Нямаше как да го разбере, без да направи проучвания.
Ричър се прехвърли на шкафовете с папки.
Бяха четири стандартни шкафа от боядисана стомана. Високи около шейсет сантиметра. С по две чекмеджета във всеки. Общо осем чекмеджета. Не бяха надписани. Не бяха и заключени. Ричър застина, отново се ослуша и едва тогава отвори първото чекмедже. То се движеше безшумно на лагерите си. Вътре имаше две релси с шест разделителя за папки от жълт картон. И шестте отделения бяха пълни с документи. Ричър ги разрови с палец. Погледна тук-там. Финансови отчети. Пари, които влизаха или излизаха от фирмата. Нито едно число не беше с повече от шест цифри или с по-малко от четири. Нищо друго не се разбираше от пръв поглед. Той затвори чекмеджето.