Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Фугаи:
Дявол!
Ньоген:
Кагеницу казва, че това беше прекрасно зрелище, а сега завесата трябва да падне за да се направят изводи. Съгласен съм с нея. Генро, в ролята на глупав селяндур, направи много шум за нищо. В стаята където ние — Кагеницу и аз — работим, се усеща подухването на лек ветрец. Защо трябва да се пита вятъра какво е той и откъде е? Трябва само да бъде приветствай, без да се опитваме да разберем от дявола ли е той, или от ангела.
Генро:
Той се назовава лъв и идва при укротителя.
Фугаи:
(Реве като лъв.)
Генро:
Този глас разтърсва манастира.
Фугаи:
Планините й долините връщат неговото ехо.
Генро:
Но лъвът се е превърнал на магаре.
Фугаи:
Той трябва да се научи да пада.
Генро:
Да се защитиш, за да имаш възможност да нанесеш удар.
Фугаи:
След дъжд качулка.
94. Живеещият в самота
Веднъж при Юшу дошъл един монах и попитал: „Как да живея сам на върха на планината?“
Фугаи:
Ще се заблудиш в облак.
Юшу отговорил: „Защо оставяш Дзена си я долината, а ти самият се катериш в планината?“
Фугаи:
Това не е начин да се общува с духове.
Ньоген:
Моите американски приятели често ме питат: „Как да се намери тихо и спокойно място за медитиране?“ Обикновено отговарям: „Нима не можете да намерите такова място в къщи?“ Няма значение колко е зает човек през деня, той винаги може да намери няколко минути за медитация и място, където може спокойно да поседне. Стремежа да се намери тихо ъгълче далеч от дома в основата си не е вярно.
Този монах не е могъл да свикне да живее с останалите в манастира и пожелал да живее сам на планинския връх. И макар че Юшу го притиснал до стената с въпроса си. Фугаи смята метода му за твърде мек. Ако бях на мястото на Юшу, щях да поискам от монаха да ми отговори къде се намира той сега. Ако той се поколебае, веднага щях да го избутам от стаята.
Генро:
Аз бих казал на монаха: „Ако не пренебрегваш своето дзен-до, ще ти позволя да останеш на върха на планината, но как би могъл да останеш там като не пренебрегваш своето дзен-до?“
Фугаи:
Да се унищожи и дзен-до, и планината.
Ньоген:
Фугаи се държи като анархист. Не желая да имам нищо общо с този монах. Първата забележка на Генро е великолепна. Защо беше нужно да се добавя последното? Погледнете моите приятели: всички те са прекрасни бизнесмени и домакини. Никой не пренебрегва работата си заради Дзен. Всяко учение, което се противопоставя на всекидневния живот е погрешно.
Генро:
Юшу е докарал монаха до ръба на бездната.
Фугаи:
Няма място по-високо и по-широко.
Генро:
И го блъснал там.
Фугаи:
Няма изход, няма изход.
Генро:
Неговият метод превъзхожда метода на мнозина Учители.
Фугаи:
Трябва да си благодарен.
Ньоген:
Как!
95. Истинното око на Линчи
Маку попитал Линчи: „Авалокитешвара има хиляда ръце и във всяка по едно око. Кое от тях е истинното?“
Фугаи:
А кое лъжливото?
Линчи отговорил: „Авалокитешвара има хиляда ръце и във всяка по едно око. Кое от тях е истинното? Отговаряй бързо!“
Фугаи:
Спящ дракон.
Ньоген:
Врагът с повален от собственото му оръдие.
Маку бутнал Линчи от пейката и седнал на неговото място.
Фугаи:
Кометата наближава съзвездието.
Линчи станал и попитал: „Защо?“
Фугаи:
Цялата армия отстъпва по заповед.
Кагеницу:
Маку не е бил последователен в постигането на целта си.
Линчи извикал и на свой ред бутнал Маку от пейката.
Фугаи:
Взел изпуснатото от врага копие и напада с него.
Маку спокойно напуснал стаята.
Фугаи:
Двамата генерали се разбират.
Ньоген:
От историята на Китай ни е познато името на Куанмън, прочут китайски пълководец. Веднъж той неочаквано бил обкръжен от вражеска войска под командването на Джуанта. По това време Куанмън бил сам, бил пуснат войниците си. От балкона на замъка той наблюдавал маневрирането на врага и свирел на арфа.