Санаториумът на д-р Господов
- Автор: Марков Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Санаториумът на д-р Господов». Краткое содержание книги:
— Ясно ли е! — повтори Акрабов. — Парите са твои! — И се надигна тежко. — Нищо не знаеш, хайде!
Учителя видя как грамадният му силует се стопи в тъмнината, истински призрак.
Всичко, което последва по-нататък, му беше като насън, сякаш не той, а друг човек извършваше неговите действия. Светът загуби своята реалност, нямаше вече болнична стая, санаториум, туберкулоза и тяло.
Колко време беше останал в леглото, той не можеше да каже, вероятно е било поне половин час. После без никакви мисли и никакви съображения се спусна към вратата, отвори я с трясък и лудешката изтича по стълбите, като крещеше:
— Събудете се! Събудете се! — И започна да удря с юмруци по всички врати наред. — Бърже се събудете! Бърже!
И петимата се появиха почти вкупом.
— Какво има? — попита Педро. — Дали…?
Акрабов приближи към Учителя. Беше запазил пълно симообладание.
— Зле ли ти е, даскале? — попита го внимателно той. — Ела в моята стая, ще ти дам нещо за успокоение…
— Какво става? — попита Философа.
— Всички ли сте тук? — викаше Учителя, без да знае какво говори. — Искам всички да бъдете тук! Всички!
— Той не е добре… — обади се Акрабов, — да повикаме управителя…
— Никого няма да викаш! Тука ще стоиш! — кресна Учителя и се изпречи пред Акрабов. — Не му позволявайте да мръдне!
— Ама какво е станало? — обади се на свой ред Гърбавия.
— Снощи… той ми даде едно писмо! — каза Учителя. Струваше му се, че няма да успее да съобщи всичко… — Едно писмо до конната жандармерия на гарата…
— Какво! — извика пръв Доктора. — Вие сте я предали!
— Къде е писмото? — настръхнал попита Философа.
— … аз не знаех какво има в него… и го отнесох до кантона на горския и му го дадох, така ми каза Акрабов… аз не знаех…
— Кога беше това? — попита Доктора.
— Сигурно вече са тръгнали! — отвърна Учителя.
— И ти досега мълча! — възкликна Гърбавия.
Акрабов стоеше пред вратата си разкрачен и невъзмутим.
— Че как няма да мълчи! — каза насмешливо той. — За петдесет хиляди лева го направи! Ще прекара още сто дни тука!
— Не е вярно! — изпищя Учителя. — Не е вярно! Той го написа и преди малко слезе долу да ми каже да мълча и ми каза за наградата, аз не знаех, нищо не знаех… Той! — Учителя посочи с ръка Акрабов. Целият зъзнеше като трескав.
Сега Педро пристъпи напред и застана пред земевладелеца.
— Това ли ти беше заканата? — попита той.
— Вие ме изиграхте! — каза, без да се уплаши Акрабов. — Заключихте ме, щяхте да ме пребиете! Щом е така, да видим!
— Какво ще видим! — Очите на Доктора блестяха страшно.
— Голяма работа! — каза с усмивка Акрабов. — Една шумкарка по-малко! Хайде, че ми се спи! — Той се обърна, за да влезе в стаята си, напълно сигурен.
Учителя бясно се хвърли напред, докопа яката му и го дръпна така силно, че Акрабов се залюля. В следния миг го удряше с юмруци, където свари и впиваше истерично ноктите си в лицето му. Едновременно с него всички се нахвърлиха върху земевладелеца. Повалиха го пред вратата, но как стана, не се разбра, та го превлякоха в хола и затвориха вратата. Гърбавия беше затиснал устата му.
Акрабов се съпротивяваше, колкото сили имаше.
— Пуснете ме! — извика той по едно време. — Помощ! Помощ!
Гърбавия пак се хвърли върху него, но Акрабов се извъртя, както беше паднал върху килима, и завика:
— Искате да си я държите за вас! Няма! Няма! Сега ще дойде полицията и ще се разберем!
Педро замахна с крак и го ритна в челюстта. Акрабов отхвръкна назад. Гърбавия, Учителя и Философа го държаха здраво.
— Донесете куфарите му! — заповяда Доктора. — Всички грехове ще си плати наведнъж!
Гърбавия и Учителя изтичаха в стаята на Акрабов и домъкнаха двата големи куфара, за които се говореше, че са пълни с пари.
Акрабов съзря куфарите и направи рязко, отчаяно движение да се освободи.
— Да не сте посмели! — извика той. — Парите! Паричките ми! Помощ! Помощ! Убийци! Паричките ми!
Педро се стовари с цяло тяло върху него и затисна с длани устата му. Акрабов се задушаваше.
Учителя отгатна намерението на Доктора, отвори първия куфар, грабна цял куп банкноти и ги хвърли в камината, където огънят още тлееше. Хартията веднага пламна и холът светна.
— Ела си ги вземи! Ето ти парите! — извика Учителя.
Акрабов направи последен опит да се освободи.
— Паричките ми! Паричките ми! — изпищя той. — Помощ!
— Запушете му гърлото, но да гледа! Да гледа как горят! — извика Доктора. Той стоеше встрани полуоблегнат на едно от креслата.
— Ще предаваш! — извика яростно Педро. — Иди ни предай сега на свети Петър! Той ще ти даде наградата!