Санаториумът на д-р Господов
- Автор: Марков Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Санаториумът на д-р Господов». Краткое содержание книги:
— Стига си крещял! — обади се Педро. — Ще я събудиш!
Учителя продължаваше да стиска рамката на Акрабовия портрет в пълно изстъпление.
— Нека се събуди! — извика той. — Аз сега ще вляза при нея, за да й напомня за какво се е родила!
— Но защо викате? — обърна се към него Философа с очевидното желание да го успокои.
— Каквото искам, това ще правя! — извика Учителя. — За разлика от вас тази нощ аз не съм ходил на поклонение!
Педро се надигна и приближи Учителя.
— Ти няма ли да млъкнеш? — каза той със строг глас.
Учителя по рисуване се изхили в лицето му и трескаво каза:
— Напротив, сега ще отида да я събудя, вашата героиня и ще й кажа: „Скъпа моя, мъчно е да направиш цялото човечество щастливо, затова по-добре направи един човек щастлив!“
— Мръсник! — извика Доктора откъм камината.
— Не ми ли вярвате? — Учителя тръгна напред.
Срещна го ръката на Педро, голям кокалест юмрук. Учителя усети болката в челюстта си, притъмня му, но сбра сили и плю пред себе си.
Не разбра кога го изхвърлиха в коридора. Педро блъсна триножника и събори портрета. Учителя се прибра в стаята си съкрушен, хълцаше, жалостиво ронеше сълзи върху възглавницата и само повтаряше:
— Аз не съм това, аз съм повече от вас… много повече!
В хола тишината се възстанови.
— Той е един нещастен луд! — каза Доктора. — Струва ми се, че и ние му помогнахме да стане луд!
— Ние всички сме луди и нещастни! — обади се Философа, после добави: — Цялото човечество е лудо и нещастно!
В този миг в хола връхлетя Гърбавия. Грозното му лице трепереше от уплаха.
— Тя… — извика той. — Тя… кръв…
Педро се спусна пръв, след него Философа, който гледаше объркан. Последен пристигна Доктора. Това му струваше усилия, на няколко пъти му призля, но той изпъваше шия напред, непрекъснато преглъщаше и задъхан вървеше.
Педро беше прегърнал момичето под мишниците и държеше главата й изправена. Лицето й беше още по-възсинкавобледо от голямата загуба на кръв. От устните й, стиснати с последно усилие, капеха големи тъмночервени капки. Очевидно кръвоизливът я задушаваше.
— Какво да правим? — попита Педро, като обърна очи към Доктора. И Философа, и Гърбавия гледаха в него.
Той се съвзе, бодро каза:
— Дойде време и аз да лекувам!
После изпрати Гърбавия за своята чанта. Беше съвсем нова лекарска чанта, която Доктора купи след спечелването на милиона, но нема късмет да отиде с тази чанта при пациенти. Тя стоеше до главата му, жълто-кафява, с лъскави неупотребявани още инструменти. Докато Гърбавия тичаше за чантата, Доктора замоли Философа да държи момичето, а Педро изпрати да донесе необходимите му медикаменти. Аптечният шкаф беше заключен, Педро без колебание разби стъклото и донесе онова, което му бяха поръчали. Доктора приседна до нея.
— Знаете ли, че тя е първият ми и последен пациент! — каза той.
След това смъкнаха превръзката й, замърсена и напоена с кръв. Доктора внимателно изми гърдите й, където ясно личеха шест куршумени рани. Философа, обзет от ужас и свян, беше извърнал глава и механично размотаваше бинта, Гърбавия въобще не смееше да погледне, само Педро съсредоточено и сръчно притегна превръзката. Беше непоносимо да се гледат тези окървавени гърди. Доктора постави инжекция за спиране на кръвоизлива, измиха устните й и я положиха върху цял куп възглавници, които Гърбавия домъкна от съседните стаи. След всичко, тя изглежда се успокои, дишането й стана по-леко, макар и да лежеше посиняла и безжизнена.
— Ако можем да прелеем кръв! — каза Доктора.
— Каква кръв? — попита Педро.
— Не от нашата! — Доктора иронизираше сам себе си.
Педро отново избухна срещу управителя.
— Ах, този мръсник! — извика той. — От неговата кръв ще взема! Гад!
Управителят имаше щастие.
— Мислиш ли, че ще издържи? — попита Философа.
— Най-много до утре! — каза Доктора. — Ако не стане чудо! Но най-добре е да излезем, ние замърсяваме нейния въздух!
Излязоха. Остана Гърбавия. Цялото произшествие ги оживи, Педро и Философа погледнаха на Доктора с други очи, може би ново чувство се появи у тримата. Нито един не искаше да го изрази.
При вратата на хола те срещнаха Акрабов. Беше гладко избръснат, напарфюмиран, със зачервени бузи и сресана коса. Пак със сакото върху пижамата си.