Истинската история на Маджо

— Ами, нищо. Не ми пречи да приема поръчката.

— Поли каза ли ти къде живее Чопев? — Не.

— Скоро ще ти каже. Аз ще ти дам схема как да стигнеш до там. Много гадно копеле е този Чопев. Все пак Силвия е майка на детето му — завърши с голяма доза съчувствие Маджо.

— Вярно ли е, че си го възпрял в дискотеката да не го заколи? И защо излизаш с него по дискотеките, след като знаеш, че те е поръчал — контрирах го аз — Държа го под контрол. Дори го уреждам за хотел „Сердика“. А в „Ескейп“ въобще не е налитал, изпи една водка и това е. Просто ти се прави на мъж. Според мен си беше много спокоен.

Тръгнах си с мисълта, че и Маджо има зъб на Чопев и щеше да му дойде супер Поли да му свърши черната работа и да го отърве и от него докато е жив.

Няколко дни по-късно надупчиха беемвето Чопев на път за къщата му в Симеоново. Очевидно Женята действаше бързо. Предполагах, че вършачите му бяха двама безскрупулни бандити от Червен бряг — Данкина и Хамстера. Чопев оцеля. Бяха го простреляли в краката и замина на лечение в чужбина.

Маджо ме повика още на същия ден. Смяташе, че аз съм свършил поръчката. Аз и не отрекох.

— К’во стана, бе? — попита ме с нескрито любопитство той.

— Засякло им е оръжието — излъгах съвсем спокойно — и са успели да пуснат няколко куршума, като отминал.

— С к’во са стреляли?

— С Калашник — казах напосоки аз.

— Това е тежко оръжие — замисли се Маджо и добави: — Ще отсъствам две седмици, след което ще свършим с Бай Миле.

— Добре, като се върнеш, ще говорим и за моите пари. Искам да ми платиш за всичко, което съм свършил за вас.

— Няма проблем — усмихна се подкупващо Маджо.

Явно за мен нямаше спокойствие. Едва бях излязъл от срещата си с Маджо и ме повика Поли. Беше доста отчаян, защото напоследък не му вървеше. Изобщо не коментира случката с Чопев, а директно ме запита:

— Трябва да приключим с този Бай Миле, Жоро — Знам, че правиш всичко възможно. Но така ще умориш екипа си и те ще се откажат. Затова ми хрумна следната идея. Ти имаш доста познати сърби. Можеш ли да купиш гранатомет?

— Мога, разбира се.

— Да не би и ти да си мислил върху този вариант?

— Да. Затова знам и колко струва. 10 000 марки.

Поли мръдна до съседната стая, върна се и ми отброи на масата сумата. И идея си нямах, че тази лъжа и парите, които му прибрах, ще ми утежнят живота през следващите пет години.

Звъннах на Крейзи да ми направи среща с Маджо на летището. Той всеки момент очакваше полета си. Беше излязъл от терминала само с Ба баса и ме чакаше отстрани на паркинга.

— Поли ми даде гранатомет — излъгах го аз. Крайно време беше да се вземе в ръце и да действа.

Маджо пребледня, подпря се на близката кола и алармата й пронизително запищя. Съвсем се разтрепери. Костваше му много усилия, но се овладя и ме попита какъв е моделът. По това време нямах идея, какво представлява дори гранатометът, но Маджо ми подсказа сам.

— Имам предвид от тези, които се използват еднократно, или от другите? — попита ме той.