Истинската история на Маджо
- Автор: Стоев Георги
- Серия: bg Кръстника #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Истинската история на Маджо». Краткое содержание книги:
— Ти какво мислиш? Че тия пънове могат да ме опазят ли? Тръгвай директно оттук при него и му кажи, че я приемаш, докато не я е дал на някой друг! Имаш ли си парички?
— Да. Спокойно.
Въпреки това Маджо изхвърча навън и повика Свилен:
— Свилене, слез долу до офиса на ресторанта и спешно ми донеси 20 000 долара. Преди това докарай 4-ма души да стоят на вратата. Трябва да вземам мерки — погледна ме извинително той. — Имаш ли някаква идея?
— Да, ще приема поръчката — спокойно го изгледах. — След което искам помощ от теб. Така няма да мога да го залъгвам дълго. Ще загубя доверието му. Затова искам да оставиш някъде бронираната си кола и аз ще я надупча с калашниците. Колата ти не би издържала на кръстосан огън, но ще кажа, че шофьорът ти е реагирал на мига и сте се измъкнали.
— Планът ти е много добър усещах още напрежението в Маджо, но се прокрадна и някакво облекчение. — Само че около мен ще се вдигне голяма шумотевица… вестници… телевизии, а нямам нужда от това. Дай да го направим с Бай Ми ле. А ти ще кажеш, че се е отворил шанс на мига и си решил да действаш. След неуспеха той ще се уплаши и за известно време ще ме забави. Чакай, той, Бай Миле е тук, ще го повикам да говорим с него — погледна ме вече пообнадежден. Стана, но отново приседна на стола, разпери ръце към мен и ме погледна с отработения си невинен поглед и ме попита: — Ти можеш ли да се оправиш с Поли?… Така де, да приключиш веднъж Завинаги с него?
— На този етап — не! — знаех, че ако се ангажирам с това, ще бъде притиснат в ъгъла и мърдане няма да има. — Преди можеше, но ти не ми предложи. А сега, явно уплашен от кражбата на дрогата, дойде при мен с цялата си охрана.
— Добре, търси някаква пролука. Знаеш, че за цената няма проблеми. Разчитам на теб!
— Ще помисля — отговорих му неопределено. Маджо включи станцията за връзка с охраната и нареди:
— Пратете при мен Бай Миле! — погледна ме на секундата. — Пред него не споменавай нищо от разговора ни. Не че имам тайни, но го правя за твое добро.
Бай Миле влезе тежко, задъхан от усилието да измине бързо десетте метра.
— К’во прайте бе, да го еба? — провикна се бодряшки и се отпусна в единствения свободен стол. — Как си, Жоро, попроменил си се нещо, преди беше по-слаб.
— И ти така — отвърнах.
— Е, аз винаги съм си бил свиня — туловището му се разтресе от смях. — Да знаеш, че днес съм помислил за теб. Като разбрах, че ще идваш, отпратих двама от моите охранители Милен и Росен, нали са ти от махалата и кой знае къде могат да споменат, че се срещаме…
— Ще трябва да те убиваме — изстреля Маджо, като спря тирадата на Бай Миле.
— Мене ли, бе?… К’во съм направил, да го еба? — увисна ченето на Бай Миле и той се втрещи.
— Омръзна ни от тебе — съвсем сериозно каза Маджо.
— Щом сте решили… явно след толкова години честен труд съм станал ненужен… — сведе глава Бай Миле — Не преигравай, Милчо! Знаеш, че можеш да ми имаш пълно доверие. — Маджо се почувства неловко заради мен и смени тона, явно осъзна, че аз присъствам на една семейна сцена. — Трябва да свалим малко напрежението от Жоро. Виждаш колко време ни помага.
— Всичко знам — обърна се към мен той. — След всяка среща с теб Младен всичко ми казва.
Това ме поуспокои, макар и да поскриваше по нещо, вероятно Маджо не държеше Бай Миле съвсем в неведение.
— К’ва е сега идеята с това гърмене?
— Ще пуснеш S класата си към път за Боровец, но няма да си в нея. А Жоро ще надупчи цялата й задна част. Нали обикновено се возиш отзад.
— После куките ще ме викат на обяснение.
— Няма — успокои го Маджо — Няма да го афишираме.
— Тогава как Поли ще разбере, че Жоро се е пробвал върху мен? — зададе първия си умен въпрос Бай Миле.
— Ще я вкараме да се прави в сервиза на Стоил Славов. Там има сума ти шпиони, така че веднага ще изтече информация до Поли. А после Жоро ще се оправдае, че неговите хора са те прихванали как се качваш в S класата от София, затова са те изчакали на пътя към Боровец и са гърмели. Всеки знае, че ти често си променяш решенията и се прикачваш в колите на приятелите си Любо от Видин и Дончо от морето.
— Не е лоша идеята, ама ще ми отиде S класичката, ще трябва да се возя само с паджерото… — приплака той, като върл вещоман.
— Ще ти купя нова — прекъсна го Маджо. — Изчакай ме малко — обърна се към Бай Миле, — аз ще изпратя Жоро и ще се върна!
Маджо взе плика с парите от Бабаса, направи знак на Крейзи да ме чака пред стадиона и ме дръпна настрана в една баня. Извади парите от плика.
— Пъхни ги в панталоните си — подаде ги той. И отново зави празния плик и го хвана под мишница.
— Тръгвай и мисли сериозно как да ни отървеш от Поли!