Истинската история на Маджо
- Автор: Стоев Георги
- Серия: bg Кръстника #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Истинската история на Маджо». Краткое содержание книги:
— К’во става, Жоро, вървят ли нещата… защото при мен много!
— Разбрах, че доста ти вървят, затова поисках да се видим — направих се на обиден. Това беше част от новата ми стратегия.
— Е, нормално е да си разбрал, днес вече афиширах пред цяла София, че имам крадена дрога. Макар че е на склад повече от два месеца.
Сега вече си обясних, защо Поли ме търпи толкова време да се бавя с поръчките.
Проблемите му около дрогата бяха отклонили вниманието му.
— Защо не ме включи, Поли? Значи мен ме държиш само за челна работа, а когато правиш големи удари, не ми се обаждаш.
— Не е така, Жоро — съвсем омекна Поли и долових нотки на гузност. — Нещата станаха случайно. Обади ми се Киро Малкия от Благоевград. Каза, че някъде по техния край е скрита такава дрога. Единственото, което ме попита, бе дали ще му дам гръб и ще успеем ли да я продадем, ако я тупне. Впоследствие се оказа, че информацията дори не е била негова. Няма да повярваш, ако ти кажа кой я е подал на Киро.
— Кой? — раздразнено попитах.
— Абе, някой, който и аз не познавам, а работи от пет шест години при мен, някой се Владко Михалков. Работи като застрахователен агент в представителството на СИК при Киро Малкия.
Това ме учуди:
— Знам го Владко, често съм му пращал мои познати да им застрахова колите.
— Е, т’ва е животът, Жоро. Виждаш ли как един мишок може да те направи богат — изхили се Поли.
— Виж какво — сериозно го погледнах. — Отдавна можех да приключа с Брендо и Бай Миле.
Поли ме погледна изненадан от наглостта ми и че имам смелостта да му кажа какво мога.
— Не го направих, защото от доста време ти само се ебаваш с мен — продължих аз.
— Защо да се ебавам, бе, Жоро — гласът му изтъня.
— Ами ето, сега го доказваш за пореден път. Пренебрегна ме.
— Нямах възможност, а и не се сетих — опита се да се оневини. — Истината е, че аз нямам никаква заслуга за кражбата. И да се бях сетил за теб, нямаше как да стане. Знаеш, че Киро работи само със свои хора. Макар и привидно да ти е приятел, нямаше да те включи. Единак е. Същия разговор водих поотделно и с Женята, и с Жоро Пехливанов. И те точно като теб ме обвиниха. Сега поне имам пари. Кажи как да компенсирам нещата. Какво искаш да направя за теб?
— Включи ме в бизнеса с цигари — изстрелях му аз. Това преди време ми бе подхвърлил Маджо. Едва по-късно се сетих каква му е била схемата. Като отстрани Поли, да сложи ръка и на този бизнес чрез мен.
— Знаеш, че ти обещах да те включа, но след като отсвирим Брендо. Само тогава ще мога да мачкам Иван Доктора.
— Не виждам какво пречи да го направиш сега. Самият аз не съм фактор в този бизнес. Всичко движи Иван. Просто използвам страха му от мен, та да участвам. И вземам процент само от това, което изкарва навън. А там печалбата не е толкова голяма. Иван сам си държи вътрешния пазар. Тук позиции нямам. А тук са сериозните пари. Замълчах обиден.
— Наистина се отказвам, Поли — подхвърлих накрая.
— Добре — кимна той. — Само виж как ще ми върнеш оръжието.
— Когато и където кажеш.
Поли помълча около пет минути, след което ме тупна приятелски по крака.
— Няма да те свалям като някое гадже, Жоро. Но държа на теб. Професионалист си. А и те бива много в разработките. Ще направя друг жест към теб — каза след няколко секунди мълчание. — Знаеш дискотеката ми „Дилано“. Тя наистина не върви. Но имам идея. Ако я превърнем в нощен бар, ще потръгне. Естествено, трябва и голям ремонт.
Затова ще ти отпусна сто и петдесет хиляди марки да я ремонтираш и да организираш. Ще ти бъде идеалното прикритие. Нали не забравяш, че като свършиш с Брендо и Бай Миле, продължаваме — оживи се той от собствената си гениална идея. — Ти ще си собственик на бар, а аз ще идвам като клиент. Това ще ни е перфектното алиби, — замълча за миг, за да придаде по-голяма тежест на думите си, и завърши: — Но моля те, продължи с поръчките!
Загледах се в дланите си за миг и си направих бърза сметка, ако Маджо се отървеше от Поли, барът и инвестициите щяха да останат за мен. А и по принцип в плана ми не влизаше отказ. Исках по-скоро да го подплаша. Но не очаквах положителна развръзка на евентуалния ми отказ.