Истинската история на Маджо

Сега, докато лежах на тревата и си припомнях всичко това, ситуацията започваше да ми изглежда все по-абсурдна. Годините, прекарани в организацията, ми бяха изиграли лоша шега. Очевидно се налагаше да неутрализирам момчето, с което бях толкова години и в училище, и в организацията. Сега си дадох сметка за отношението му към мен, когато започнахме общ бизнес с Поли. Изпитваше особен вид ревност, сякаш жена ревнува мъжа си.

Повдигнах очи да го погледна и видях, че ровеше нещо в пръстта. За миг ми се стори, че монтира бомба. Единият вариант бе да скоча и да го подгоня, а другият да предупредя Маджо по най-бързия начин. Точно в този момент една от охранителните коли на Маджо рязко спря пред храстите и четирима души изскочиха от нея. Момчил побягна. Дори не успяха да го видят.

Само след минута бяхме на стадиона при Маджо, който ни чакаше. Докато разговаряше по станцията, той ми подаде ръка.

— Чисто е, шефе, фалшива тревога! — чух обясненията на охраната.

— На един от пазачите му се е сторило, че някой тършува из стадиона. Затова изпратих да огледат — каза Маджо. — Явно няма нищо.

— Не е нищо. Видях го. Един от момчетата на Поли.

Маджо се смръзна.

— Що не го хвана? — едва промълви той.

— Щях да се издам, че идвам при теб. Пък и ми се стори, че само шпионира. Исках да видя докъде ще стигне.

— Правилно си постъпил — Маджо потърка челото си. После повдигна очи към мен. — Я ми обясни кое е това момче.

— Казва се Момчил и е по-близък с Пехливанов, но Поли от години го използва за бомбаджия. Лицето на Маджо се изкриви зловещо.

— Какво става тогава? Да не би Поли да е оттеглил офертата от теб и да я е дал на този Момчил? Да не си изпуснал нещата от контрол?

— Нямам идея. И така да е станало, нямам вина. Откога ти казвам да направим фалшивия атентат.

— Има ли вариант Момчил да е дошъл не по поръчка на Поли, а на Пехливанов?

— Защо? Какви пресечни точки имаш с Пехливанов?

— Абсолютно никакви. Въпреки че от пет шест години работи в моята организация, аз дори не знам нищо за него.

— Какво те притеснява тогава?

— Наскоро, когато се опитвах да уреждам сделката за хотела, Поли дойде с Пехливанов. Каза, че щял да му бъде съдружник в тази сделка. Аз, естествено, побеснях и го изгоних. Казах му, че „кучета“ на моята маса не търпя. Затова си мисля да не би да се е озлобил. А единственото, което съм чувал за него, е, че е голям комплексар. Но я ти си по-запознат, разкажи ми за него.

И аз разказах, каквото знаех за Пехливанов.