Истинската история на Маджо

— Видя ли как действат нашите момчета вече? Ще им дадеш ли някой и друга премия?

Под пийналият Славчо обещал, че ще даде на другия ден 20 000 лева. Венци още на другата сутрин го потърсил в банката.

— Славе, да пратя ли някой да вземе двайсетте хиляди лева?

— Какви двайсет хиляди лева, бе? — направил се на луд Слави.

— Нали обеща там на отбора…

— Какво съм обещал? Да не искате за това, че сте ме поканили на един мач, да раздавам пари, наляво надясно?

Венци затворил ядосан, но след около час се обадил Маджо.

— Славе започнал меко той, абе, обещал си някакви пари на момчетата. Венци ги е обявил официално. Сега как да ги лъжем момчетата?

Въпреки страха си от Маджо, Славчо се разкрещял:

— Нищо не съм обещавал! А и вие имате повече пари от мен. Никога не съм искал да ставам спортен меценат.

— Е, циганиш се… — затворил му обиден Маджо.

Само след десетина минути размисъл Славчо решил, че последната реплика на Младен била Заплаха и набързо изпратил Крейзи да занесе парите с изричното условие никога повече да не го канят на мачове.

На стадиона кипеше ремонт. Пътьом в една от разрушените съблекални мярнах Бай Миле, който надзираваше майсторите. Видя ни и сведе поглед.

— Видя ли Бай Миле? — прошепна той. — Да — отговорих.

— Доколкото знам, гласят го за шеф на „Славия“.

— Какъв шеф може да бъде тоя тулуп — погледнах го.

— Абе не точно, ама някакъв мениджър — продължи Крейзи. — Нали има някакви връзки в Сърбия и Турция. А и последния път ходи до Рио де Жанейро. Разказа, че на плажа в Рио имало страхотни футболисти, които можел да докара почти без пари.

Пред една от треньорските стаи стоеше Свилен Бабаса — 180 килограмовият шеф на охраната на Маджо. Щом ни видя, направи знак да изчакаме, влезе вътре и след миг се показа, любезно ме покани, а самият той остана да си говори с Крейзи.

Маджо ме посрещна, седнал на въртящ се кожен стол. Беше по риза с къс ръкав, а на кръста си беше препасал „Макаров“. Улови погледа ми и с усмивка обясни:

— След толкова години и на мен да ми дадат официално пистолет — усмихна се, и знаеш ли кой ме го уреди? Твоят човек Поли чрез някой си Цолов от КОС. Разбира се, срещу 10 000 долара. Уредил е и на Димата. Нали знаеш, че сме постоянно в някакви списъци на МВР и ни отказват винаги. Странно е как Поли успя да пробие схемата.

— Имам нова оферта — охладих веднага ентусиазма му.

— Каква? — загледа се напрегнато в мен, без да мига.

— Теб.

Както се беше поизправил, докато въодушевено ми обясняваше за пистолетите, се стовари на стола.

— Иска директно мен, значи?

— Да. Сваля поръчката от Бай Миле.

— Затова те питах толкова често дали има екип върху мен — въздъхна тежко Маджо. Сигурен бях, че ще се стигне дотук.

Мълчах и го наблюдавах с любопитство.

— Ти прие ли я поръчката? — почти приплака Маджо.

— Не — отговорих с жестока нотка. — Казах му, че се пазиш сериозно и трудно мога да мина през охраната ти. А то си е така — усмихнах се аз.

— Кое му е така? — изпадна в истерия Маджо.