Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Да. Хубав мъж, с великолепно тяло, който харесва поета Робърт Лоуел7.
— Ти също ли харесваш Робърт Лоуел?
— Какво означава това също? — попитах аз.
— Греъм Маршал харесваше едно от стихотворенията му.
— Вие с Маршал сте чели заедно поезия?
— Не точно. Греъм ми донесе една антология със стихотворения. Бе част от ролята му на Пигмалион. Прочете ми «За мъртвия съюз». После ми разказа за полковник Робърт Гоулд Шоу. Знаеш ли какъв е бил Шоу?
— Не много — отвърнах аз. — Знам само, че е бил бял, който е командвал полк от чернокожи войници на страната на Севера.
— Маршал ми разказа всичко за него. Интересна история е.
— Разкажи ми я — помолих аз.
— Шоу е бил бостънец, истинска синя кръв. Аристократ от Нова Англия. Когато избухнала Гражданската война, той постъпил във войската. През пролетта на 1863 година го произвели в чин полковник и го поставили начело на първия полк от чернокожи войници. Същото лято той завел чернокожите си воини на остров Фоли8. Не е ли чудно: остров Фоли. Войските на Юга атакували Форт Уагнър и полковник Шоу и черните му войници отвърнали на атаката. Шоу бил ранен, докато превземали хълма. Той достигнал до върха, забил там сабята си и умрял. Повечето от половината от войниците му загинали тогава. Погребали ги — Шоу и войниците му — в плитък окоп близо до морето. Няколко години по-късно морето отнесло окопа и всичките трупове, включително и този на Шоу.
— Не бяха ли построили паметник в негова чест в Бостън? — попитах аз.
Синди кимна.
— След като войната свършила, група бостънски граждани събрали пари, за да бъде издигнат паметник в чест на полковник Шоу и неговите войници. Отнело им почти тридесет години да го построят. Виждала съм го. Наистина е прекрасен.
Синди загаси цигарата си.
— Невероятна история е, нали?
— Да — отвърнах аз.
— По-невероятен е подаръкът, който ми направи Маршал.
— Какъв е?
— Качи се с мен горе и ще ти го покажа — каза тя, поглеждайки часовника си. — Достатъчно дълго се пекох.
— Трябва да се срещна с един приятел на обяд — обясних на Синди, докато вървяхме към асансьора. — Само приятел. От «Абът и Уиндзър». Защо не дойдеш с нас? Ще го харесаш. Наистина е симпатяга и знае почти всичко за случая.
Тя отключи вратата и ме погледна.
— Сериозна съм — потвърдих аз. — Метни си някакви дрехи и да тръгваме. Ще прекараме весело.
Синди сложи ръка на дръжката на вратата и се замисли за момент. После присви рамене и каза:
— Защо не? Може би си права.
Отиде в спалнята, развързвайки горнището на прилепналия си бански. След няколко минути се върна в дневната, облечена в лилави бикини и копринена блуза, която още не бе закопчала. Държеше в ръце картонен плакат с размерите на вестник.
— Маршал ми даде това — каза тя. — Държа го в спалнята си.
На плаката бе монтирана заглавната страница на вестник «Бостон Комонуеил» от 29 май 1863 година. Тя се състоеше от десет колони, напечатани с плътен, дребен шрифт без илюстрации.
— Не знам къде го е намерил — рече Синди, закопчавайки блузата си. — Прочети тази статия — посочи тя. — Ще си обуя едни джинси и сандали и идвам.
Статията беше напечатана в средата на страницата:
Четвъртък, 28 май. Този ден ще бъде запомнен от всички граждани на Масачузетс, които обичат свободата и се борят тя да победи, та да бъде заличен официално позорът от предразсъдъците срещу цветнокожите.
Воден от смелия си млад командир, полковник Робърт Гоулд Шоу. 54-и полк напусна лагера в ранен час и се отправи към Комон, където пристигнаха към десет и половина часа. Спряха пред губернаторската резиденция и се представиха на висшите военни, инспектиращи войските. Губернаторът Андрю и служителите му, негово превъзходителство, много офицери и видни граждани поздравиха полка.
Множество от хора, поне пет или шест хиляди, присъстваха на церемонията. Сред тях личаха добре познатите лидери на аболиционистите9 — Гарисън, Филипс, Куинс, Мей, Дъглас и други, — а освен тях и редица видни бостънци — Лоул, Пътнам, Джексън и Кебът.
Хората от цветнокожия полк са добре въоръжени с пушки «Енфийлд», добре обучени и тяхната военна стойка по нещо не отстъпваше на другите новосформирани полкове, преминаващи през града.
Губернаторът Андрю им връчи знамето, като произнесе дълго и прочувствено слово, а преподобният мистър Гримс го освети. Красивият и смел командир на 54-и полк отговори:
«Ваша светлост, ние приемаме знамето с чувство на дълбока благодарност. То ще ни напомня не само за причината, поради която се бием, но и за приятелите ни, останали тук. Благодарим на Бога за възможността, която ни предостави, да докажем, че не е направил грешка, като ни е предоставил честта да бъдем първият цветнокож полк, да бъдем първият щат, изпратил такъв полк във войната.»
7
Робърт Лоуел – амер. поет и драматург (1917-1977). – Б. пр.
8
Folly – безразсъдсотво. – Б. пр.
9
Аболиционист – привърженик на премахването на робството на негрите в САЩ. – Б. пр.