Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Какво е записано на нея? — попитах аз.
— В нея е отбелязано: „Проверени източници — няма такова място.“
— А какво е записано в архивите ви за 1928 година?
— Моля?
Въздъхнах.
— Ралф, ако такова място не съществува, как тогава е влязло в изданието ви през 1928 година? Какво е записано в тези архиви?
— О, скъпа. Страхувам се, че те липсват. Унищожени са от пожар през 1931 година.
— По дяволите.
Неустрашимо Пинчли отново започна да хвали тяхната продукция. Мълчаливо го изслушах, благодарих му отново и затворих.
— Ханаан в Масачузетс? — попита Пол Мейсън.
Присвих рамене.
— Едно въображаемо пуританско селище.
— Не е необходимо да е въображаемо.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Интересна история е.
— Почакай за момент. Откъде знаеш за Ханаан в Масачузетс?
Пол се усмихна.
— Завършил съм колежа „Барет“. Всеки, който между 1950 и 1980 година е бил в този колеж, е чувал за Ханаан. Всяка година един от професорите изнасяше известна лекция за него.
— Наистина ли е съществувал Ханаан, Масачузетс?
— Очевидно да.
— Как бих могла да открия нещо за него?
— Няма да намериш нищо в стандартните исторически книги. Бил е едно от дузината малки градчета и селища, които са изчезнали през седемнадесети и осемнадесети век. Но някои историци, занимаващи се с този период, знаят за него. Освен това е написана поне една книга за него.
— Каква книга?
— Сигурен съм, че някъде имам нейно копие.
— Какво толкова особено има в Ханаан, Масачузетс? — попитах аз.
Пол поклати глава, усмихвайки се.
— Прочети първо книгата. Тя наистина е кратка. Не бих искал да ти развалям удоволствието. Ще ти я донеса днес следобед. Няма да си бъда вкъщи довечера, но утре бихме могли да поговорим.
Поклатих глава и се усмихнах въпреки желанието си.
— Това ми прилича на подъл начин да си изпросиш още една среща с мен.
Пол се направи на шокиран, като постави ръка на сърцето си.
— Аз изнудвач? Никога.
— Добре. Донеси ми книгата и ще видим.
Той се облегна на стола и ме погледна с кисело изражение.
— Този интерес към Ханаан; Масачузетс, има ли нещо общо с работата ти върху завещанието на Греъм Маршал?
Втренчих се в него.
— Откъде знаеш за този мой ангажимент?
Пол се засмя.
— Елементарно, моя скъпа Голд. Говориш с най-известния съвременен американски специалист по детективска литература. След време и аз придобивам съответните качества.
— Не се майтапи с мен, Пол! Как разбра?
Той присви рамене.
— Приятелят ти Кент Чарлс ми каза, че си заета със завещанието. — Посочи спортния си сак. — Играя един час хандбал с него на обяд.
Още докато бяхме заедно, заведох Пол на няколко събирания на адвокатската асоциация. На едно от тях той се запозна с Кент Чарлс и двамата веднага си допаднаха. Няколко пъти се събирахме тримата. Пол и Кент играеха два пъти седмично хандбал в съюзния клуб.
— Какво ти каза Кент? — попитах аз.
— Не много. В понеделник те е видял във фирмата. И както винаги, си изглеждала страхотно. Бих добавил, че това се подразбира от само себе си. Допълни, че помагаш на фирмата по въпроса със завещанието на Маршал. Предполагам, че става въпрос за тази добавка към завещанието върху твоето бюро?
Погледнах към бюрото и видях добавката към завещанието, обърната към Пол. Думата „Ханаан“ бе изписана на първата страница няколко пъти с главни букви. На горния край на листа с плътни букви бе написано пълното име на Маршал.
— Станал си истинско ченге? — заключих аз.
— Съжалявам. Нищо не можех да направя. Забелязах го, докато говореше по телефона с онзи мъж.
— Пол, това е поверително. Ще ти бъда благодарна, ако си държиш устата затворена. Разбра ли?
Той вдигна дясната си ръка.
— Обещавам.
Погледнах към часовника си. Трябваше да се срещна с Кент Чарлс след по-малко от час в яхтклуба. Пол проследи погледа ми и стана прав.
— Трябва да тръгвам — каза той. — Ще ти донеса книгата по-късно. — Той вдигна сака си, после замълча.
— Какво има? — попитах аз.
Пол примигна, докато отваряше ципа на сака си.
— Донесъл съм подарък от Калифорния.
Отворих широко очи.
— Пол!
— Не се безпокой. Не е за теб. — Подаде ми пакет, завит в хартия за подаръци. — Кажи на Ози, че ми липсва.
Усмихнах се.
— Много мило. Благодаря ти.
След като Пол си тръгна, разопаковах подаръка. Вътре имаше чифт кучешки слънчеви очила — в стила на „Терминатор“ — и малък пакет натурални кучешки бисквити „Органичното куче“.
Седнах отново на стола си и се усмихнах. Може би наистина се бе променил.
Срещнах се с Кент Чарлс за по едно питие на слънчевата тераса в яхтклуба. Той бе дошъл преди мен и си вееше с листата на менюто. Сакото му бе закачено на облегалката на стола му. Носеше слънчеви очила, досущ като тези на Ози.